Защо жертвите на домашно насилие търпят и не си тръгват ?
В случаите на домашно насилие най-добрият вариант е жертвата да напусне общото жилище, което споделя с насилника, и да прекрати контактите си с него. За съжаление обаче невинаги е налична такава възможност.
В много случаи насилниците стигат до крайности, за да попречат на своята жертва да си тръгне. Също така, тази решаваща стъпка често води до неконтролируема агресия от страна на насилника, която може да завърши с фатален край за жертвата.
Причините, поради които жертвата на насилие решава да продължи да търпи упражнявания над нея тормоз, могат да бъдат изключително сложни и комплексни.
Често те се базират и върху заплахите, които насилникът използва, за да я задържи в капана на дома: че ще нарани/убие жертвата; че ще нарани/убие децата; че ще отнеме попечителството над децата; че ще съсипе жертвата във финансово отношение и мн. др. Възможно е и жертвата да няма обективна възможност да избяга на безопасно място и/или да защити децата си.
• Неподкрепящи роднини и приятели;
• Страх от финансов недоимък при самостоятелно отглеждане на дете;
• Усещането, че е нормално връзката да бъде смес от спокойно прекарано време, любов, надежда и манипулация, сплашване и страх;
• Липса на информираност на жертвата за собствените права, както и липса на контакти с центрове за безопасност и подкрепа;
• Страх от загуба на попечителство над децата, ако жертвата напусне или се разведе със своя насилник, както и страх, че насилникът ще навреди по някакъв начин на децата;
• Липса на средства за финансова издръжка или липса на достъп до пари в брой, банкови сметки или активи;
• Липса на място, където жертвата да отиде (например, при родители или приятели);
• Убеждение, че раздяла между родителите може да повлияе травматично върху децата;
• Опит за рационализиране на проблема – че поведението на насилника се дължи на проблем с алкохола, проблеми в работата или други фактори.
• Страх, предизвикан от насилника с обещания, че ще посегне върху здравето и живота си, ако жертвата го изостави
• Усещане за финансова нестабилност и страх, че жертвата няма да успее да си стъпи на краката и да си намери работа, тъй като насилникът, с който е живяла е влиятелна личност;
• Страх от самотата и срам, че жертвата ще остане винаги сама и никой няма да я приеме с подобно минало и с деца от друг мъж;
• Срам пред себе си, близки и приятели, че жертвата не е успяла да изгради нормално семейство и да запази мъжа до себе си;
• Усещане за безпомощност и чувство на безпътица, тъй като при проявено насилие жертвата може да изпитва толкова силен емоционален стрес, че да не вижда вариант за изход от ситуацията;
• Проточването на дела в съда, които могат да продължат с години;
• Липса на кризисен център за борба с насилието в съответното населено място;
• Въпросът „Какво ще си кажат хората“ и др.
• Липса на финансови средства, с които да потърси помощ от адвокат за защита на своите и правата на децата си
• Липса на толерантност, разбиране и даване на гласност на проблема от страна на обществото и институциите, която превръща темата за домашното насилие в табу;
Ако вие страдате от домашно насилие или ваш близък е обект на такова, е добре да се информирате внимателно за това какви мерки биха могли да бъдат предприети в конкретната ситуация. Всеки случай е специфичен и изисква индивидуален подход за разрешаване.
