Любовта към себе си е в основата на вътрешния ни баланс и удовлетворение от живота. Тя не се изразява в егоизъм или нарцистично поведение, а в способността да приемаме себе си такива, каквито сме – със своите силни страни, слабости и несъвършенства. Въпреки че това звучи просто, много хора срещат трудности да развият любов към себе си поради дълбоко вкоренени страхове, несигурност и вътрешни убеждения, формирани още в детството.
Страхът и любовта са като две противоположни сили, които движат човека в различни посоки. Страхът затваря сърцето, свива го в черупка, където всичко е насочено към самосъхранение. Той поставя бариери, изгражда стени и кара човек да гледа света с недоверие и предпазливост. Любовта, от своя страна, е като светлина, която разтваря тези стени. Тя свързва, освобождава и дарява чувство на близост и приемане.
Когато страхът завладее мислите и ума, човек започва да вижда опасности зад всяко действие, да очаква болка, загуба или предателство. В това състояние доверието става почти невъзможно – отдаването и откритостта изглеждат като риск. Любовта обаче се нуждае от точно обратното: от сигурност, която идва от приемането на другия и на себе си.
Любовта към себе си се учи още в детството и зависи основно от два фактора: отношението на родителите към нас и тяхното поведение към самите себе си.
Начинът, по който родителите се държат с детето, формира неговото собствено отношение към себе си. Думите имат значение, но действията са още по-важни. Когато получаваме подкрепа, уважение и грижа, развиваме здравословна самооценка и се научаваме да обичаме себе си. Ако обаче сме израствали в среда на критика, пренебрежение или грубост, рискуваме да усвоим същия негативен модел към себе си като възрастни.
Децата попиват не само това, което родителите правят за тях, но и как се отнасят към собствените си нужди и граници. Когато виждаме, че родителите се ценят, радват се на успехите си и се грижат за себе си, възприемаме това поведение за норма. Обратно, ако родителите се пренебрегват, критикуват или потискат, ние също можем да възприемем пренебрегването на себе си, понеже си мислим че така се прави в света на възрастните.
Когато детето не получава нужната подкрепа или е изправено пред критика и отхвърляне, то търси начин да си обясни случващото се. В такава ситуация има два варианта: да се противопостави на родителя и несправедливото отношение, рискувайки конфликти и дистанция, или да приеме, че вината е негова и трябва да промени поведението си, за да бъде прието и обичано.
Повечето деца избират втория вариант, защото за тях връзката с родителя е ключова спрямо усещането за сигурност. За да избегнат отхвърляне, децата започват да подтискат част от своята автентичност и да се адаптират към очакванията на родителя.Така те започват да вярват, че за да получат любов и приемане, трябва да се откажат от определени свои черти, желания и поведения. Това убеждение оставя трайни следи върху тяхната самооценка.
Като възрастни можем да променим старите модели на поведение, които сме изградили в детството с цел оцеляване. Вече можем да осъзнаем, че ако някой не ни обича, това вече не застрашава живота ни – ние сме способни сами да се грижим за себе си и ще оцелеем дори и необичани. Докато в детството основната ни цел е била да се адаптираме и да оцелеем, сега стремежът ни е не просто да се справяме с живота, а да го живеем пълноценно.
Пътят към пълноценен живот започва с връщане към нашата истинска същност. Да обичаме себе си означава да се приемаме напълно – със всички свои качества, да се уважаваме и да си позволяваме да бъдем такива, каквито сме, без да се нуждаем от одобрението или признанието на другите. Мнението на хората за нас вече не е толкова важно.
Нашите чувства, мисли и убеждения определят как възприемаме света около нас и как реагираме на различни житейски ситуации. Ако вярваме, че сме жертви на обстоятелствата и че животът е несправедлив, несъзнателно ще привличаме ситуации, които потвърждават тези негативни убеждения. Това се случва, защото външният свят(Вселената) отразява онова, което носим вътре в себе си.
Когато започнем да ценим себе си и изграждаме увереност, нашето отношение се променя, а заедно с него се променят и връзките ни с околните. Увереността и благодарността създават условия за по-хармоничен живот и отварят път към нови възможности и успехи.
В днешния свят духовността често се възприема като новата модна тенденция или средство за търговска печалба. Множество семинари и обучения в тава направление, създават илюзията, че е достатъчно да мислим позитивно, за да получим всичко, което пожелаем. Ако това наистина беше вярно, всеки би сбъдвал мечтите си мигновено и без усилие – просто седиш, мислиш и вселената ти дава онова, което искаш, защото си „открил тайната“… Но ако всеки, включително хора с лоши намерения, можеше да сбъдва желанията си толкова лесно, последствията биха били непредвидими и вероятно разрушителни, за човечеството. В действителност, истинската промяна изисква не само мислене, но и осъзнатост, целенасочени действия и личностно развитие.
Законът за привличането е сложен процес, който зависи не само от нашите мисли, но и от емоциите, подсъзнателните убеждения и конкретните действия, които предприемаме. Истинският ключ е изграждането на вътрешна увереност – да повярваме, че заслужаваме по-добър живот и че имаме силата да го създадем.
По своята същност умът и мислите са насочени към решаването на проблеми и към оцеляването ни като организъм. Това е тяхната основна функция – да анализират трудностите и да намират решения. Позитивното мислене, от друга страна, често игнорира проблемите, създавайки илюзията, че всичко вече е наред или ще се оправи някъде в бъдещето. Именно тук се разминават умът и позитивното мислене – между тях няма „химия“, защото единият се занимава с проблемите на битието, а другият залага на илюзорна безпроблемност.
Любовта към себе си означава да изразяваме ясно и открито какво искаме и от какво имаме нужда. Вместо да чакаме близките ни да се досетят какво ни трябва, важно е да споделяме конкретно своите желания. Много хора, особено жени, често вярват, че ако някой наистина ги обича, той ще усеща интуитивно техните нужди. Но реалността е, че хората не могат да четат мисли (за сега). Затова е наша отговорност да казваме открито какво ни е важно и какви потребности имаме.
Когато ясно изразите своите нужди, но срещнете безразличие или липса на внимание и ангажираност от страна на другия, това може да показва дисбаланс във връзката. Много хора се страхуват да споделят своите потребности, защото се боят от отхвърляне. Когато премълчаваме желанията си, всъщност пренебрегваме себе си и намаляваме шанса потребностите ни да бъдат удовлетворени. Това е проява на липса на грижа към себе си, при която поставяме нуждите на другите пред своите.
Добре е да имате предвид, че ние имаме право да изразим своите потребности, но също така другият има право да приеме или откаже, да се занимава с нашите нужди в момента. Ако ги откаже, това не определя вашата стойност, а по-скоро отразява нуждите и приоритетите на другия, без да засяга вашата личност. Отказът му е заради негови субективни (егоистични) причини и нямат нищо общо с вас и желанията ви.
Да обичаме себе си означава да приемем не само положителните си качества, но и своите сенчести страни – тези черти, които ни карат да се чувстваме неудобно или които се опитваме да скрием. Често се страхуваме, че ако ги покажем, ще бъдем отхвърлени или осъдени. Този страх създава вътрешно напрежение и ни кара да се дистанцираме от автентичната си същност.
Сенчестите ни страни обикновено се коренят в убежденията, които сме формирали в детството. Тогава сме изградили правила за това какво трябва да правим, за да бъдем обичани, и какво да избягваме, за да не бъдем отхвърлени. Тези вътрешни ограничения и вътрешни правила продължават да влияят на начина, по който мислим, чувстваме и действаме, дори в зряла възраст.
За да разберем сенчестите аспекти в себе си, може да си зададете въпросите: Какво не харесвам в себе си? Какво смятам за „лошо“ или нежелано? Бъдете честни и не осъждайте отговорите си. Приемането започва, когато се изправим пред тези сенчести страни със състрадание, вместо с критика.
Любовта към себе си включва и връзката с тялото ни. Вслушвайте се в своите усещания, сетива и физически нужди. Грижата за тялото е ключова за цялостното ни здраве и благосъстояние. Това може да означава редовна физическа активност, балансирано хранене, добра хидратация и практики като медитация.
Любовта към себе си не е егоизъм, а ключов елемент за емоционалното ни благополучие. Тя не е просто моментен акт, а непрекъснат процес на осъзнаване и приемане.
Когато приемем себе си такива, каквито сме, полагаме основата за по-пълноценни взаимоотношения и по-щастлив живот. Любовта към себе си е фундаментът, върху който се градят всички останали връзки. Тя определя нашето възприятие за света и начинът, по който комуникираме с другите. Само когато се ценим и приемаме, можем да създадем здравословни и балансирани отношения и да бъдем открити към даване и получаване на любов.
Липсата на любов към себе си често води до непрекъснато търсене на външно одобрение и чувство на несигурност. Истинската сила идва, когато се научим да се свързваме със себе си и да ценим това, което сме. Тогава ставаме по-уверени и спокойни в решенията си и можем да гледаме на живота с повече разбиране и уважение към другите.
Автор: Любомир Недев
Конфликтите между поколенията са неизбежна част от човешката история. Всяка нова генерация носи със себе си нови идеи, ценности и възгледи, които често се разминават с утвърдените разбирания. Тези сблъсъци не са недоразумения, а двигател на промяната и развитието.
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР.
Автосаботажът може да започне да се формира още от ранното детство или дори по време на бременността. Това се случва, когато детето е било нежелано или когато майката е била емоционално дистанцирана към него.
Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
