В предишната статия разгледахме какви са основните нужди на младите хора и как могат да бъдат подкрепени в тяхното развитие. В тази статия ще насочим внимание към възрастните, техните потребности и възможностите за изграждане на по-добра връзка между поколенията. Именно младите играят важна роля в този процес, особено когато подхождат към възрастните с уважение, разбиране и емпатия.
Сигурността е основна необходимост, въпреки това поколенията я възприема и преживява по различен начин. За младите сигурността означава да се чувстват свободни да бъдат себе си, да изразяват мислите и чувствата си открито, да споделят идеи и мечти с хора, които ги приемат такива, каквито са. Тази сигурност възниква, когато родителите вече са осигурили основните материални нужди като дом, храна и грижа. Освободен от мисли за оцеляване, младият човек може да се насочи към по-дълбоки въпроси като „Кой съм?“, „Какво има значение за мен?“ и „Какво искам да постигна в живота си?
За възрастните хора сигурността освен дом, доходи и добро здраве, тя включва и усещането, че животът им е имал смисъл и стойност. След години, посветени на труд, грижи и лишения, възрастните копнеят да видят, че усилията им са признати и че са оставили следа, която е значима за близките им. Усещане за смисъл и признание се осъществява най-вече във връзката с близките. Когато семейството и децата показва уважение и благодарност, възрастният човек се чувства ценен и зачетен.
Желанието да бъдем видени, утешени и приети е естествена нужда ясно проявена в ранното детство. Тези стремежи не са слабост, а част от човешката природа, свързани с еволюционни механизми за оцеляване, чрез социална принадлежност. Хората имат естествена нужда да се чувстват значими и ценни, затова съзнателно търсят внимание, признание и разбиране от другите. Разбира се това е така през призмата на ума. Когато човек поеме по пътя на вътрешното израстване, представата му за ценност се променя. Вместо да търси одобрение отвън, той започва да черпи усещане за стойност от вътрешния си мир и от свободата да бъде себе си. Егото със своите очаквания и нужда от признание често води до напрежение, конфликти и разочарования. Така например, някои възрастни вярват, че децата им са задължени да ги уважават и да им бъдат благодарни. Но когато това се налага като морално изискване, особено под формата на упрек или натиск, ответната реакция е нормално да не бъде положителна.
В такива моменти е важно да припомним, че решението да отгледаме дете е личен избор. Грижата за него не е услуга, която очаква отплата, а доброволно поета отговорност, също така наложена от закона. Благодарността има смисъл, когато идва от чувство за любов и свързаност, а не когато се изисква или поставя като условие.
Повечето възрастни подсъзнателно вярват, че нямат право да изискват уважение, ако не са успели да осигурят основни неща като храна, подслон и сигурност на себе си или на своите близки. Когато човек среща трудности в тези области, самочувствието му намалява и се появява страх, че ще бъде възприеман като неуспял. Затова възрастните често се съсредоточават върху материалното, защото то им дава усещане за стойност и основание да очакват уважение. Също така те имат силна нужда да взимат решения, защото това им дава усещане за контрол над живота и средата, в която живеят. Колкото по-важни са решенията, които взимат, и колкото повече хора зависят от тях, толкова повече се чувстват в правото си да бъдат уважавани. Това поведение е свързано с начина, по който повечето хора в нашето общество измерват стойността на човека, като поставят материалния успех над духовните качества.
Този материален модел на мислене нерядко се предава и на младите. В ранна възраст те естествено ценят нематериалното изразяващо се в искреното внимание, емоционалната подкрепа и присъствието на възрастните в живота им. Но когато тези потребности не са задоволени, възрастните често се опитват да ги компенсират с подаръци или други вещи. По този начин постепенно младите започват да създават вътрешни убеждения, че връзките се изграждат чрез материална изгода, а не чрез духовна близост и разбиране.
За да има разбирателство между поколенията, е важно възрастните да бъдат пример за зрялост, честност и готовност да водят спокоен и открит разговор. Уважението не се купува и не се изисква със сила. То се изгражда, когато сме искрени, спокойни и когато наистина се интересуваме от другия. Най-ценното, което един човек може да предаде, не са материалните неща, а човешките качества, като уважение, доброта, мъдрост и любов. Те са основата на истинската близост, която придава смисъл на живота и свързва хората, независимо от възрастта.
Младите, които искат да изградят по-зрели отношения с родителите си, могат да постигнат това чрез искрена признателност за грижите и подкрепата, които често се приемат за даденост от тях. Дори малки жестове на уважение могат да имат дълбоко въздействие. Когато и двете страни се стремят да се разберат и уважат взаимно, отношенията стават по-топли, стабилни и свързани със смисъл. В такава среда и младите, и възрастните се чувстват ценени и приети такива, каквито са.
Добрата връзка между поколенията започва с готовността на младите да слушат внимателно. Това означава да изслушват възрастните без да ги прекъсват, дори когато не са съгласни с казаното. Много често възрастният човек не търси съвет или решение. Той просто има нужда да сподели как се чувства или какво си мисли, без да бъде поправян или осъждан. Когато младият човек наистина слуша с внимание и уважение, той показва, че приема присъствието на възрастния и му отдава значение. Това само по себе си е израз на уважение.
Признателността също играе важна роля. Тя не се изразява само с думи, а най-вече чрез отношение. Например, когато млад човек каже нещо малко като „Благодаря ти, че винаги си бил до мен“ или „Оценявам всичко, което си направил за мен“, това може силно да повлияе на самочувствието на възрастния. Още по-силно въздействат малки жестове, които показват грижа. Приготвянето на кафе, помощ в домакинството, съвместното гледане на любим филм или просто седене заедно в тишина. Всички тези жестове изпращат послание: „Ти си важен за мен“.
Когато подрастващите спокойно споделят чувствата си, без да обвиняват или нападат, възрастните по-лесно ги изслушват и се опитват да ги разберат. Например, вместо да казват „Ти никога не ме разбираш“, е по-добре да кажат „Понякога ми е трудно да споделям, защото се страхувам, че няма да бъда разбран“. Добре е да се избягват думи като „винаги“ и „никога“, както и други генерални заключения, които почти винаги са преувеличени или неверни.
Младите трудно биха променили възрастен човек, но могат да се опитат да го разберат. Вместо да реагират импулсивно на поведението му, може да се запитат каква е причината за това поведение, какво стой отдолу: какви страхове, опасения или незадоволени потребности има възрастният, за да има това поведение? Когато се подходи с уважение и искрен интерес към вътрешния свят на другия, се създава връзка, в която и двете страни се чувстват разбрани и приети.
Съвместните моменти и дейности също създават усещане за близост. Прекарването на време заедно, независимо дали това е разходка, съвместно готвене, настолна игра или разглеждане на стари снимки, създава топлина и усещане за принадлежност. Тези моменти често остават в паметта и имат по-голяма стойност от всички думи. Те не само изграждат нови спомени, но и лекуват стари рани.
Връзките между поколенията се изграждат чрез последователни малки прояви на внимание, уважение и съпричастност. Когато младите се отнасят с разбиране към страховете, потребностите и ценностите на възрастните, това създава по-добра комуникация и укрепва доверието и взаимното уважение. От своя страна, възрастните също са по-склонни да отворят сърцата си, когато усетят, че са приети такива каквито са.
Готовността да видим човека до нас такъв, какъвто е, със своята история, нужди, болки и мечти, ни помага да избегнем осъждането и критиката. Когато подхождаме с разбиране и емпатия, изграждаме връзки, основани на доверие, близост и грижа. Такива отношения създават стабилна основа за живот, изпълнен със смисъл и топлина.
Автор: Любомир Недев
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР.
В последното десетилетие сме свидетели на уникален технологичен напредък, безпрецедентен в човешката история. Свободният достъп до информация коренно промени живота на съвременния човек. Изобилието от информация, обаче, поражда съмнението за нейната достоверност и качество.
Любовта към себе си е в основата на вътрешния ни баланс и удовлетворение от живота. Тя не се изразява в егоизъм или нарцистично поведение, а в способността да приемаме себе си такива, каквито сме – със своите силни страни, слабости и несъвършенства.
Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
