Понякога сами си създаваме пречки, които ни забавят или дори ни спират да постигнем това, което искаме. Когато собствените ни мисли или действия ни отдалечават от успеха и удовлетворението, без да го осъзнаваме, това се нарича автосаботаж.
Автосаботажът може да започне да се формира още от ранното детство или дори по време на бременността. Това се случва, когато детето е било нежелано или когато майката е била емоционално дистанцирана към него. Детето възприема тази емоционална дистанция като раздалечаване от майката. За възрастния това би било само неприятна емоция, но за бебето, което е напълно зависимо от родителите, тези сигнали изглеждат като заплаха за самото му съществуване.
Самосаботажът се заражда и когато родителите са твърде строги и контролират детето твърде много. Те ограничават избора на детето, не му позволяват да изразява себе си и често казват неща, които карат детето да мисли, че не е добро. Когато порасне, това дете може да започне да прави неща, които му пречат да успее, защото вярва, че не заслужава щастие или успех.
Автосаботажът може да се проявява по различни начини. Ето някои от най-често срещаните форми:
Отлагането на важни задачи често е резултат от страх от неуспех или дори успех. Това поведение дава временно облекчение, но в дългосрочен план увеличава стреса и пречи на прогреса.
Често вътрешният диалог на хората, които саботират себе си, е изпълнен с негативни мисли като „Не съм достатъчно добър“, „Не заслужавам успех“ или „Няма да успея“. Тази самокритика води до липса на увереност и намалява мотивацията за действие.
Стремежът към съвършенство често блокира човека да предприеме действия, защото страхът да не се постигне идеалният резултат, парализира всяко усилие. Перфекционизмът е форма на самосаботаж, която води до забавяне или изцяло избягване на действия.
Хора, които се саботират, често избягват социални контакти, защото се страхуват от отхвърляне или не вярват, че заслужават подкрепа и внимание.
При различни емоционални и физически преживявания тялото ни произвежда ендорфини, наричани още „хормони на щастието“. Те ни въздействат да се чувстваме добре и действат като естествено болкоуспокояващо средство. Ендорфините се освобождават не само когато сме щастливи, но и когато изпитваме болка.
Когато в ранното ни детство, преобладаващите усещания са емоционална или физическа болка, тялото ни реагира, като отделя повече ендорфини, за да се справи с нея. С времето тези процеси изграждат невронни пътеки, които тялото запомня. Така болката се разпознава като единствената „врата”, през която тялото да създава ендорфини, за да изпита облекчение. В зряла възраст тази програма ни провокира несъзнателно да търсим трудности и предизвикателства, защото те се явяват стимул за производство на ендорфини. Това поведение може да доведе до саморазрушителни действия, без да разбираме причините за тях.
Важно е да разбираме, че ендорфините предлагат само временно облекчение и не решават дългосрочни проблеми. Затова е добре да разпознаваме тези модели и да търсим по-здравословни начини да стимулираме производството на ендорфини като упражнения, медитация и време с близките ни хора.
Един от подходите за справяне с автосаботажа, е чрез самонаграждаване – да се научим да се възнаграждаваме за малките успехи. Това помага да се създадат нови връзки в мозъка, които водят до стремеж към удоволствие. Така се учим, че можем да постигнем удоволствие директно, без да търсим болка, за да произведем ендорфините, които ни карат да се чувстваме по-добре.
Положителните утвърдителни изречения също играят важна роля в промяната на негативните мисловни модели. Например, повтарянето на фрази като „Аз заслужавам успех“ или „Аз съм ценен, защото съществувам“ може да помогне за промяна на вътрешния диалог и да укрепи самочувствието. С течение на времето тези нови убеждения ще започнат да заместват негативните модели, които водят до самосаботиране.
Автосаботажът може да спира нашето личностно развитие, но с осъзнаване и грижа към себе си можем да се освободим от този модел на поведение. Пътят към преодоляването му започва с изграждането на здравословен егоизъм. Това е умението да поставяме себе си на първо място и да се грижим за собствените си нужди, както емоционални, така и материални. Това е основен елемент за постигането на независимост и лична стабилност.
Важно е да осъзнаем, че не е добре за нас да разчитаме на другите да задоволяват потребностите ни – това е наша отговорност. Когато поемем тази грижа в свои ръце, ще открием, че сме по-силни и способни, отколкото сме предполагали. Дори и да сме имали моменти на самокритика и съмнение в собствените си качества, можем да се научим да приемаме себе си такива, каквито сме, с всички наши слабости и несъвършенства. Да приемеш не означава да харесаш или да одобряваш. Може да не харесваш свои качества и въпреки това да ги приемеш и разбираш. Отричането е пътят към болката, приемането е стремеж към Любовта. Няма как да промениш себе си към по – добро чрез отричане.
Като родители, основната ни отговорност е да отглеждаме деца с добро самочувствие и уменията да вземат ефективни решения. За да постигнем това, трябва да защитим децата си от модели на поведение, които биха могли да им навредят. Ето някои насоки, подход и стратегии за превенция на автосаботажни модели на поведение при децата:
Покажете на детето си, че го цените и обичате заради самото него, а не заради неговите постижения или поведение. Това ще им помогне да развият здравословно чувство за собствена стойност и ще намали нуждата им от външно утвърждаване.
Когато детето ви направи грешка, използвайте възможността да го научите на правилния начин и подход, за да се справи със ситуацията. Няма нищо лошо в това да опиташ и да не успееш. По – деструктивно за детето е, ако не иска да опитва заради страх. Не забравяйте, че правенето на грешки е естествена част от растежа и ученето. Децата имат право да грешат.
Научете детето си на стойността от помагането на другите. Това не само ще го направи по-състрадателен човек, но и ще му помогне да развие важни социални умения.
Когато общувате с детето си, практикувайте активно слушане, за да покажете, че сте ангажирани и заинтересовани от това, което казва. Това ще подобри комуникацията ви и ще помогне на детето ви да се чувства ценено.
Уверете се, че вашият дом е място, където вашето дете се чувства обичано, ценено и в безопасност да изразява себе си. Тази стабилна основа ще му помогне да развие чувство за принадлежност и самоуважение.
Вместо постоянно да вземате решения от името на детето си, оставете го да прави избор в рамките на разумни граници. Това ще насърчи неговата независимост и способност да взема решения.
Помогнете на детето си да разбере, че емоциите и чувствата са различни неща. Това, че му се гневите, защото има двойка в училище, не означава, че вече не го обичате. Емоциите и чувствата може да се проявяват едновременно. Можем да изпитвате емоцията- гняв и чувството – любов в един и същ момент.
Дръжте се по последователен и предвидим начин, така че детето ви да знае, какво да очаква от вас. Това ще му помогне да се чувства сигурно и ще намали безпокойството.
Вместо да използвате наказания и негативни стимули, съсредоточете се върху насърчаването на положителното поведение, за да помогнете на децата си да разберат и изберат правилните действия. Правилният подход към децата е да им се отнема удоволствието, а не да им се създава неудоволствие чрез наказания и агресия.
Автосаботажът често води началото си от минали емоционални травми и дълбоки страхове, които са оставили отпечатък в нашето подсъзнание. В опит да избегнем бъдеща болка, ние неусетно създаваме препятствия пред себе си – отхвърляме или пренебрегваме собствените си желания и цели, вярвайки, че така ще се защитим от външни разочарования или негативни реакции. Това поведение създава илюзия за контрол над ситуацията, но всъщност само ни отдалечава от реалните ни възможности за развитие и лично щастие.
Автосаботажът е като защитен механизъм, който уж ни предпазва. Но всъщност това, което прави, е че ни задържа в комфортната ни зона, където растежът е труден или невъзможен. Вместо да се освободим и да преодолеем страховете си, ние оставаме в капана на негативните мисли и модели, които ни водят към самоотхвърляне, самонаказание и пасивност. По този начин сами ограничаваме личното си щастие и успех.
Постоянството, търпението и стремежът към самоприемане ни дават възможност да се освободим от старите модели и да създадем нова, здравословна основа за себе си. Любовта към себе си е нашият реален водач. Тя ни помага да разчупим ограниченията и да поемем към по-богат, осъзнат и значим живот, изпълнен с успехи и лично удовлетворение.
Автор: Любомир Недев
В нашия сложен свят хората винаги търсят начини да направят реалността по-удобна и по-близка до техните собствени представи и вярвания. За съжаление, това често ги води към зависимост от съществуващи системи и модели, но те не винаги работят в тяхна полза.
Злоупотребите при нови запознанства или в начален етап на връзката представляват тип домашно насилие, което се характеризира с определен модел на поведение на единия участник, който може да включва упражняване на контрол, натиск и дори физическо насилие.
Живеем в общество, което е в процес на трансформация. Старите ценности са разрушени, а новите, които трябва да ги заместят, все още не са определени. Патриархалният модел вече не е актуален, но няма нова структура, която да го замени.
Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
