Пътят към вътрешното осъзнаване отвъд стреса и напрежението

Съвсем нормално е всяко човешко същество да търси своето лично щастие и успех. В това няма нищо егоистично. Как може някой да помага на другите, ако самият той не е удовлетворен от живота си? Как би могъл да даде положителен пример със своята неудовлетвореност? Когато постигаме лични успехи, ние придобиваме възможността да помогнем и на другите чрез вече постигнатия  личен опит. Поради тази причина, от ключово значение е нашето отношение към живота.

Какво е животът за нас? Борба? Надпревара? Ако за нас животът е борба, цял живот ще се борим с трудностите. Ако е надпревара, цял живот ще се конкурираме и сравняваме с другите. Имаме и друга опция, която никой обаче не ни дава явно – да приемем живота за училище и да се обучаваме във формата на игра, от която да извлечем поуката. Така животът ни преминава много по-приятно и ползотворно. Същевременно ние се развиваме и постигаме успехи. Ако пък претърпим загуби – какво толкова? Нали все пак е игра? Често ще се случва и да губим. Но вместо да приемаме загубите драматично, ние можем да ги възприемаме като предизвикателство, което да ни помогне да станем по-компетентни играчи. Именно това е съзнателният избор, възможност да изберем, в какво състояние на съзнанието да се намираме тук и сега.

Живеем в общество, в което царува състезателният характер. Все едно играем някаква чужда игра, за да засилим собственото си усещане за значимост, въпреки че често изобщо не ни се играе. Но благодарение на обществото и социалната обусловеност, ние сме изградили някаква представа за самите себе си. Представа, която много често е напълно погрешна, но ние продължаваме да играем тази игра само и само да продължим да се убеждаваме, че сме тези, за които се мислим. Обществото ни налага определени шаблонни модели, които не пасват напълно, а понякога и изобщо не пасват на нашата душевност, но сме длъжни да ги приемем, само и защото нямаме алтернатива. 

По този начин целият ни живот минава в състезание с илюзорни опоненти и залъгване, че ние сме тези, които контролират ситуация, когато всъщност играем нечия чужда игра, спазвайки нечии чужди правила. Мислим себе си за царе и царици на шахматната дъска, когато сме само взаимно заменяеми пионки в начална позиция. Ние не искаме да живеем добре, тъй като нямаме реална представа какво “добре” означава за нас. Системата ни за измерване на успеха е състезателна. Виждаме какво имат хората около нас и ние просто искаме да имаме повече от тях, за да се чувстваме значими, без значение от какво действително имаме нужда. Така животът ни се пълни с много ненужни занимания, ненужни дейности, предмети, хора и какво ли още не. Докато не изчистим този “килер” от всичко ненужно, няма как да имаме свободно пространство да оперираме. 

Само когато излезем от шахматната дъска и създадем своя собствена игра, ние започваме да взимаме съзнателни решения. Иначе казано – да поемем контрол над живота си. Докато действаме по заучени модели, които са ни били втълпени от външни източници, ние ще получаваме едни и същи крайни резултати. Всички числа умножени по нула, дават резултат нула. Целта не е да сме по-добри от другите или да имаме повече от другите, целта е просто да сме добре, по наши собствени критерии. Да сме пълноценни и щастливи. Да усещаме задоволеност от живота, който живеем и да се наслаждаваме на всеки момент от него. Можем да помогнем и на всички наши близки да постигнат същия резултат, всеки сам за себе си, по неговите собствени критерии. Всеки да играе неговата собствена игра. Това е постигане на “Пълнота”. Когато спреш да ламтиш за още и още и осъзнаеш колко много имаш и започнеш да използваш всичко, което имаш стратегически и съзнателно. Тогава животът ти започва да се променя, а ти започваш да се чувстваш като все едно събудил се от страшен кошмар.