Център за детско развитие "Усмивки"

|

Пътят към вътрешното осъзнаване отвъд стреса и напрежението

В днешните динамични времена човек е поставен под постоянен стрес и напрежение. Това създава опасност от невъзможност да се адаптира към промените, които се изсипват в ежедневието му всеки ден, без значение дали ги иска или не. Този  натиск от “новото време” ще създаде силно адаптивни хора, успяващи да се синхронизират с новата динамика и да се превърнат в лидери. Но при други – дискомфортните времена ще им въздействат деструктивно и  ще изпаднат в отчаяние и депресия.  

На пръв поглед тези негативни състояния са деструктивни и разрушителни за личността, но от друга страна, си остават само това – състояние на съзнанието. В един момент сме в едно състояние, в следващия – в друго. До голяма степен това се определя от съзнателния ни избор – как искаме да се чувстваме, a не как чувствата провокират в какво състояние да бъде нашето съзнание. Главните виновници, за това не са нещо външно, а нашият Ум и Его. Причината за това е, че при неосъзнатост и липса на контрол върху тях, може да възникнат различни “негативни” състояния на съзнанието, а това може да доведе до разминаване с така мечтаната цел на повечето хора – щастието.

alone room full people shot young woman sitting floor with people around her scaled

Създаване на “собствена Игра”

Съвсем нормално е всяко човешко същество да търси своето лично щастие и успех. В това няма нищо егоистично. Как може някой да помага на другите, ако самият той не е удовлетворен от живота си? Как би могъл да даде положителен пример със своята неудовлетвореност? Когато постигаме лични успехи, ние придобиваме възможността да помогнем и на другите чрез вече постигнатия  личен опит. Поради тази причина, от ключово значение е нашето отношение към живота.

Какво е животът за нас? Борба? Надпревара? Ако за нас животът е борба, цял живот ще се борим с трудностите. Ако е надпревара, цял живот ще се конкурираме и сравняваме с другите. Имаме и друга опция, която никой обаче не ни дава явно – да приемем живота за училище и да се обучаваме във формата на игра, от която да извлечем поуката. Така животът ни преминава много по-приятно и ползотворно. Същевременно ние се развиваме и постигаме успехи. Ако пък претърпим загуби – какво толкова? Нали все пак е игра? Често ще се случва и да губим. Но вместо да приемаме загубите драматично, ние можем да ги възприемаме като предизвикателство, което да ни помогне да станем по-компетентни играчи. Именно това е съзнателният избор, възможност да изберем, в какво състояние на съзнанието да се намираме тук и сега.

Живеем в общество, в което царува състезателният характер. Все едно играем някаква чужда игра, за да засилим собственото си усещане за значимост, въпреки че често изобщо не ни се играе. Но благодарение на обществото и социалната обусловеност, ние сме изградили някаква представа за самите себе си. Представа, която много често е напълно погрешна, но ние продължаваме да играем тази игра само и само да продължим да се убеждаваме, че сме тези, за които се мислим. Обществото ни налага определени шаблонни модели, които не пасват напълно, а понякога и изобщо не пасват на нашата душевност, но сме длъжни да ги приемем, само и защото нямаме алтернатива. 

По този начин целият ни живот минава в състезание с илюзорни опоненти и залъгване, че ние сме тези, които контролират ситуация, когато всъщност играем нечия чужда игра, спазвайки нечии чужди правила. Мислим себе си за царе и царици на шахматната дъска, когато сме само взаимно заменяеми пионки в начална позиция. Ние не искаме да живеем добре, тъй като нямаме реална представа какво “добре” означава за нас. Системата ни за измерване на успеха е състезателна. Виждаме какво имат хората около нас и ние просто искаме да имаме повече от тях, за да се чувстваме значими, без значение от какво действително имаме нужда. Така животът ни се пълни с много ненужни занимания, ненужни дейности, предмети, хора и какво ли още не. Докато не изчистим този “килер” от всичко ненужно, няма как да имаме свободно пространство да оперираме. 

Само когато излезем от шахматната дъска и създадем своя собствена игра, ние започваме да взимаме съзнателни решения. Иначе казано – да поемем контрол над живота си. Докато действаме по заучени модели, които са ни били втълпени от външни източници, ние ще получаваме едни и същи крайни резултати. Всички числа умножени по нула, дават резултат нула. Целта не е да сме по-добри от другите или да имаме повече от другите, целта е просто да сме добре, по наши собствени критерии. Да сме пълноценни и щастливи. Да усещаме задоволеност от живота, който живеем и да се наслаждаваме на всеки момент от него. Можем да помогнем и на всички наши близки да постигнат същия резултат, всеки сам за себе си, по неговите собствени критерии. Всеки да играе неговата собствена игра. Това е постигане на “Пълнота”. Когато спреш да ламтиш за още и още и осъзнаеш колко много имаш и започнеш да използваш всичко, което имаш стратегически и съзнателно. Тогава животът ти започва да се променя, а ти започваш да се чувстваш като все едно събудил се от страшен кошмар. 

Пътят към Безупречността

Усещането за вътрешна “Пълнота” се постига чрез стремеж към Безупречност в мислите ни, словата ни и действията ни. Именно този стремеж към собственото ни развитие носи вътрешна удовлетвореност, за разлика от състезателността. При нея или има постоянни емоционални драми, че не сме достатъчно добри за себе си и другите, или пък ако излезем моментни победители от състезанието, ще чакаме някой да ни похвали, че сме играли неговата игра добре. Това, само по себе си, е  признание, че сме били използвани и че сами сме допуснали да бъдем използвани, очаквайки похвалата да задоволи собственото ни усещане за успешност. Резултатът е емоционална зависимост от външното одобрение. При Безупречността няма похвали и потупване по рамото. Ние просто знаем, че сме дали най-доброто от себе си за собственото си добруване, което впоследствие ще рефлектира в добруване за човечеството.

man lifestyle background relax grass carefree scaled

Безупречността е резултат от Осъзнатостта и Будността. Осъзнатостта е едно по-висше ниво на разбиране, което надхвърля очевидните “истини” и факти, известни ни от външни източници. Тя е вътрешно разбиране, вследствие на преживян опит. Будността е състояние на съзнанието приковано в настоящия момент. Функцията му е подобряване на нашата собствена резултатност, чрез постоянно анализиране и отчитане на образуващите се около нас психо-емоционални уравнения и променливи.

Приемането като метод за себеразвитие

За да започнем да изграждаме себе си, първо следва да спрем да сочим другите с пръст, а вместо това – да се обърнем навътре към себе си. Да не се опитваме да се заблуждаваме, че сме безгрешни или че “не ни пука”. Следва да определим целите си, да анализираме грешките си и да намерим методи как да ги трансформираме. Началото на всичките тези процеси, започва с приемането. Не можем да трансформираме нещо, което не разбираме и не приемаме. Отхвърлянето е нежелание да разберем, защитаване на собствената ни позиция. Така ние се обричаме на статичност и пускаме корени в миналото. Промените се случват в настоящето, не в миналото. Това, което можем да си извлечем от него, е анализ и опит от преживяното, за да установим къде сме бъркали и да не допускаме отново същите грешки. Това  е възможно само ако признаем пред себе си, че сме допуснали грешка. Умението да приемаме и работим с нашите слабости, всъщност, е нашата сила, нашият ресурс, нашата вътрешна карта, водеща към личното ни развитие и синхрон с “новото време”. 

relaxed woman enjoying sea scaled

Автор: Любомир Недев

Donation Account

Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF

дарителска сметка

Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF