Център за детско развитие "Усмивки"

|

Освобождение от заробващите социални модели

Кои сме ние? Какъв пример ще дадем? Какво ще завещаем на бъдещите поколения? Какви хора ще оставим след себе си? Консуматори или творци? Ще съумеем ли да се разграничим от нефункциониращите социални модели? Имаме ли уменията и силата да  възпитаме едно ново поколение, за което животът не е борба за оцеляване, а върховен принцип за самоусъвършенстване? 

Живеем във времена на политически и социални промени, които налагат на индивида следната дилема: или да направи вътрешни психо-емоционални промени и да се адаптира към действителността, или да бъде пионка на шахматната дъска на живота и да зависи от случайността и милосърдието на другите.

Особено голяма тежест пада върху младежите, които все още нямат житейския опит за адекватен самоанализ и постепенна адаптация. Натоварени с нашите високи очаквания към тях, те често не знаят по кой път да поемат. 

Парадоксално, във времена, в които имаме нужда от силни и решителни лидери, ние все още следваме социални стереотипи водещи до създаване на послушни и лесно предвидими служители. Хора, целящи да бъдат включени в икономическата машина като кротки, изпълнители и  лесни за манипулиране. Хора без право на глас или идеи за промяна.

Нека разгледаме три стереотипа, които ако бъдат преосмислени, могат до голяма степен да променят ролята, която заемаме в живота.

hand giving water young green sprout growing soil green nature blur copy

Скромност

Скромността означава минимизиране на скрития в теб потенциал. Често тази скромност ти е била насаждана от обществото – родители, “приятели”, учители – и в резултат на това, ти си закопал дълбоко много свои потенциали, които си мислел, че не заслужаваш понеже не си достатъчно добър според моделите на обществото. 

Не се оправдавай пред другите за това, което си. Ако дълбоко в себе си предусещаш и чувстваш, че си предопределен да извършиш велики дела, откажи се от скромността. Ако при другите скромността  е добродетел,  то в твоя случай може да се окаже пречка.  Лидерът не може да си позволи да бъде скромен, тъй като е приел огромната отговорност да води други хора. Това означава, че лидерът изпълнява функция и трябва да бъде всичко, което целта на мисията му изисква.

Казано е, че скромността краси човека. Казано е също, че скромността е за хората, които нямат други качества. Обикновено скромността се цени изключително от хора, които имат ниска самооценка за себе си. Скромността се цени главно от общества, които са били дълго време подтискани. В такива случаи, ако някой започне да проявява качествата си това афектира другите, понеже нарушава усещането им за  социално равенство. Да сме еднакви създава  усещането за сигурност и комфорт, но често е за сметка на свободата.

Скромността е също толкова погрешна, както са арогантността и самохвалството. Скромността пречи на ясната самооценка, възпира нашите ефективни действия, затваря много потенциали още в самия им зародиш. Когато сме скромни ние не изразяваме нашата позиция пред други, нямаме изявен стремеж да променяме света или средата около нас. Това довежда до нереализирани цели и желания, а те, от своя страна, водят до незадоволени потребности и усещане, че сме неуспешни и лишени от качества.  В нас не откриваме  ценност, затова се фокусираме извън нас, където обществените норми и похвалите ни придава усещане за значимост. Външното одобрение става по-важно от нашата самооценка,  стремежи и ценности. Така мнението на хората за нас, похвалите, материалните придобивки стават новият ни критерий за ценност, от където се заражда и състезателният механизъм,  а от там началото на модерното робство. Поражда се усещането и идеята, че притежанието на външни блага, пораждат вътрешна стойност за нас. Колкото повече, толкова повече…  Затова често има разминаване в оценката, която хората ни дават и тази, която ние имаме за себе си. Въпросът е доколко нашата оценка за нас е оформена от преживян опит или е на база предположения, желания и хипотези. Преживеният опит е фактологичен. От него можем да извлечем  заключение, можем да анализираме грешки и да се учим от тях

Друг, често срещан фактор, са мислите на хората спрямо нас, по конкретно –  тяхната оценка за нашите действия. Има ли значение “какво си мислят хората”, ако този страх от външно порицание, спира твоето лично развитие, усещането ти за успех и лично щастие? А дали наистина знаеш, какво си мислят хората? Нима наистина е толкова важно,  ако различни хора мислят различни неща за теб и не си харесван от всички? Мислиш ли, че е възможно да угодиш на всички хора имайки предвид, че всеки е различен сам по себе си спрямо изживяния си опит и лични потребности?

Нужно е да разграничаваме смиреност и скромност. При смиреността е възможно да имаш осъзнатост, будност и вътрешен център изграден отвъд егото и ума. Докато при скромността, коренът е изграден от болката, незадоволените потребности и страхът от наказание. Скромността пренася фокусът към егото и  това как хората те виждат. Акцентът следва да пада върху това доколко си ефективен и резултатен, а не дали си скромен. Не превръщай скромността в защитен механизъм, с който да прикриваш липсата на умения или страхът от провал. Приеми своите слабости, работи по тях и създай уменията, които искаш да имаш.

Не прави грешки

Да се страхуваме от грешките, означава да бягаме от изпитанията и така да загубим правото си на победа и триумф. Човекът иска винаги да печели, но понякога от загубата може да извлече повече. Грешките са задължителни, за всяко едно обучение. Целта не е да бъдеш безгрешен, а да се научиш да работиш с грешките си и да ги правиш свое преимущество. 

Самото развитие на човешкия род се базира не на безпогрешността, а именно на правенето на грешки. Когато се допусне грешка, индивидът започва да мисли как тази грешка да не се допусне отново, видял е пораженията от нея и сега усилено търси решение. Много хора са толкова уплашени да не допуснат грешка, че отказват да влязат в битка за победа. Страхът да не допускаш грешка, те сковава и така не участваш в играта на собствения си живот. 

Грешките сами по себе си нищо не означават – важно е какво успяваме да извлечем от тях. Всеки новатор, всеки откривател, всеки реформатор знае, че за да стигне до крайния продукт на своята идея, трябва да мине през множество провали. Грешките са най-добрият приятел на ученика – те му показват докъде е стигнал и какво има да се коригира. Не е толкова важно да ни се получава  всичко от първия път, а да имаме  силата и волята, да не се отказваме след серия провали.

photo dissatisfied young woman regrets wrong doing keeps hand forehead clenches teeth copy 1

Бъди търпелив

Да бъдеш търпелив само по себе си е много ценно качество. Но много зависи как разбираш търпението. Много хора разбират търпението като оправдание за бездействие. Да можеш да чакаш е едно, но да бездействаш е друго. Следва да умеем да бъдем търпеливи, но да не спираме и за миг да работим. Търпението означава да можем да изчакаме точният момент, а не да бездействаме. Опасността от неразбирането на търпението идва по един особено замаскиран и скрит начин. Социалният модел често ни казва просто да сме търпеливи и всичко от само себе си ще се нареди. Но нищо не се нарежда от само себе си. Като отправим един бърз поглед на света в момента и на човечеството, веднага можем да видим резултатите от “нареждането на нещата”. Преводът на “бъди търпелив” е “бъди спокоен, ти имаш време”. Така човекът постоянно отлага задачи, които следва да разреши. Но не и днес. Нека да е утре. Така заварваме едно човечество, което няма настояще и живее в илюзорно бъдеще. 

Светът се нуждае от повече хора, които се ръководят от реални принципни величини като Необходимостта и Силата.   Необходими промени, с които да подобрим качеството на живот на хората. Не можем да си позволим да следваме неефективни социални модели и на всичко отгоре да ги предаваме на бъдещите поколения, като по този начин подсигурим робската им съдба.

Не можем да си позволим да скромничим. Това ще ни попречи да демонстрираме пред другите истинската си същност и реалните ни  качества, в следствие на което  няма да можем да получим адекватна обратна връзка, която да ни помогне да се самокоригираме. 

Ако се притесняваме да правим грешки, няма как да очакваме да постигнем нищо ново, нито да отбележим прогрес в развитието си. Важното  е да имаме ясна цел, къде искаме да стигнем в живота и да си позволим правенето на грешки като задължително анализираме действията си и организираме план за следващи действия.

Ако търпението за нас е просто примирение със заобикалящата ни действителност и чакане нещо да се случи, то можем да чакаме цял живот и нищо няма да се промени за нас и което е по-зле – ние нищо няма да променим в света. Вече не можем да си позволим да чакаме някаква променя да се случи – ние трябва да направим промяната. Не можем да чакаме да имаме повече време – трябва да създадем времето. Вече не можем да си позволим да се примиряваме с бездействие. Не може да си позволим да търпим остарели и неработещи модели, само защото не искаме да понесем отговорността да сме първите, които се противопоставят на статуквото и се изправят срещу обратната инерция. Не можем да си позволим да търпим да спим, докато децата ни биват учени не КАК да мислят, а КАКВО да мислят.

Културно и духовно наследство

Време е да преосмислим всичко, което знаем или си мислим че знаем и да извлечем само това, което е Необходимо и да го завещаем като културно и духовно наследство на младите поколения – нашите бъдещи спасители. Нашите бъдещи благодетели. Нашите бъдещи съдници. 

hand holding sprout growing nature nature care concept

Автор: Любомир Недев

Donation Account

Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF

дарителска сметка

Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF