Освобождение от заробващите социални модели

Скромността означава минимизиране на скрития в теб потенциал. Често тази скромност ти е била насаждана от обществото – родители, “приятели”, учители – и в резултат на това, ти си закопал дълбоко много свои потенциали, които си мислел, че не заслужаваш понеже не си достатъчно добър според моделите на обществото. 

Не се оправдавай пред другите за това, което си. Ако дълбоко в себе си предусещаш и чувстваш, че си предопределен да извършиш велики дела, откажи се от скромността. Ако при другите скромността  е добродетел,  то в твоя случай може да се окаже пречка.  Лидерът не може да си позволи да бъде скромен, тъй като е приел огромната отговорност да води други хора. Това означава, че лидерът изпълнява функция и трябва да бъде всичко, което целта на мисията му изисква.

Казано е, че скромността краси човека. Казано е също, че скромността е за хората, които нямат други качества. Обикновено скромността се цени изключително от хора, които имат ниска самооценка за себе си. Скромността се цени главно от общества, които са били дълго време подтискани. В такива случаи, ако някой започне да проявява качествата си това афектира другите, понеже нарушава усещането им за  социално равенство. Да сме еднакви създава  усещането за сигурност и комфорт, но често е за сметка на свободата.

Скромността е също толкова погрешна, както са арогантността и самохвалството. Скромността пречи на ясната самооценка, възпира нашите ефективни действия, затваря много потенциали още в самия им зародиш. Когато сме скромни ние не изразяваме нашата позиция пред други, нямаме изявен стремеж да променяме света или средата около нас. Това довежда до нереализирани цели и желания, а те, от своя страна, водят до незадоволени потребности и усещане, че сме неуспешни и лишени от качества.  В нас не откриваме  ценност, затова се фокусираме извън нас, където обществените норми и похвалите ни придава усещане за значимост. Външното одобрение става по-важно от нашата самооценка,  стремежи и ценности. Така мнението на хората за нас, похвалите, материалните придобивки стават новият ни критерий за ценност, от където се заражда и състезателният механизъм,  а от там началото на модерното робство. Поражда се усещането и идеята, че притежанието на външни блага, пораждат вътрешна стойност за нас. Колкото повече, толкова повече…  Затова често има разминаване в оценката, която хората ни дават и тази, която ние имаме за себе си. Въпросът е доколко нашата оценка за нас е оформена от преживян опит или е на база предположения, желания и хипотези. Преживеният опит е фактологичен. От него можем да извлечем  заключение, можем да анализираме грешки и да се учим от тях. 

Друг, често срещан фактор, са мислите на хората спрямо нас, по конкретно –  тяхната оценка за нашите действия. Има ли значение “какво си мислят хората”, ако този страх от външно порицание, спира твоето лично развитие, усещането ти за успех и лично щастие? А дали наистина знаеш, какво си мислят хората? Нима наистина е толкова важно,  ако различни хора мислят различни неща за теб и не си харесван от всички? Мислиш ли, че е възможно да угодиш на всички хора имайки предвид, че всеки е различен сам по себе си спрямо изживяния си опит и лични потребности?

Нужно е да разграничаваме смиреност и скромност. При смиреността е възможно да имаш осъзнатост, будност и вътрешен център изграден отвъд егото и ума. Докато при скромността, коренът е изграден от болката, незадоволените потребности и страхът от наказание. Скромността пренася фокусът към егото и  това как хората те виждат. Акцентът следва да пада върху това доколко си ефективен и резултатен, а не дали си скромен. Не превръщай скромността в защитен механизъм, с който да прикриваш липсата на умения или страхът от провал. Приеми своите слабости, работи по тях и създай уменията, които искаш да имаш.