Може ли домашното насилие да доведе до Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР. За съжаление домашното насилие е широко разпространено по целия свят – всяка година милиони хора са принудени да се справят с форми на домашно насилие.
Как домашното насилие може да доведе до ПТСР?
Травматични събития като това да бъдеш жертва на домашно насилие често могат да доведат до чувства на срам и объркване у жертвата. Тя може да се чуди защо не е отвърнала по някакъв начин на нападението, защо не е опитала да избяга, а истината е, че в такива случаи човек разполага с много малък контрол върху защитните механизми на организма си. Мозъкът реагира по различен начин на травмиращи събития, най-често с емоция, като оставя много малко място за „логика“ или разсъждаване в момента на събитието.
Когато жертвата избяга от своя насилник, може да мине твърде много време, докато тя успее да се адаптира отново към живот в безопасна среда. Това важи най-вече при случаите, когато жертвата е била подлагана на пълен контрол и епизоди на насилие за твърде продължителен период от време. Ако травмата не бъде „преработена“ правилно от мозъка, тя може да се загнезди в подсъзнанието и да причини сериозни психологически проблеми, които да възпрепятстват нормалните ежедневни дейности на човека. Такъв тип проблем е Посттравматичното стресово разстройство.
В наши дни все още е твърде разпространено схващането, че ПТСР се появява главно при хора, преживели тежки катастрофи или друго бедствие, както и при ветерани от военни действия. Посттравматично стресово разстройство може да развие всеки, който е бил жертва на домашно насилие или е станал свидетел на такова. По своята същност домашното насилие излага жертвата на крайни емоции като страх, безпомощност и уязвимост, каквито човек изпитва и при големи травматични събития като изброените по-горе катастрофи, бедствия и др.
Жертвите на домашно насилие
Чувството на страх може да бъде непреодолимо както по време на епизод на насилие, така и дълго време след това. В случаите на домашно насилие нещата могат да се влошат много предвид факта, че жертвата живее с насилника и се загнездва страхът от очакването на следващ травматичен епизод.
Не всеки човек, жертва на домашно насилие, изпитва симптоми на ПТСР, но процентът на хора, страдащи от това състояние в следствие на насилие, е висок – около две трети от всички спасили се жертви.
„Свидетелите“ на домашно насилие
При дискутирането на темата за домашно насилие най-често се съсредоточаваме върху взаимоотношенията вътре в двойката жертва – насилник. В картинката обаче следва да бъдат привлечени и свидетелите – например, децата, които са били непрекъснати странични наблюдатели на извършващото се насилие между техните родители.
В много случаи децата, превърнали се в свидетели на травматични събития в рамките на семейния дом, впоследствие развиват ПТСР.
Как може да се предотврати развитие на ПТСР вследствие на домашно насилие
Най-важното нещо, което следва да се направи след преживяване на или наблюдаване на домашно насилие, е да се потърси емоционална подкрепа. Тя може да дойде от близък приятел, от член на семейството или от психолог. Много е важно човекът, пострадал от домашно насилие, да прекрати напълно контакти с насилника, защото колкото по-дълго е изложен на чувства на страх и опасност от домашно насилие, толкова по-вероятно е да се развият симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Получаването на емоционална подкрепа е важно да се случи колкото се може по-скоро, като не бива жертвите на домашно насилие да се опитват да „преработят“ проблема сами или да прибягват до самолечения с медикаменти или наркотични вещества.
Какви са симптомите на ПТСР
Не е задължително след преживяване на травма човек да развие краткотрайни или постоянни (хронични) симптоми на ПТСР. Същевременно, за да е налице стресово разстройство е необходимо типичната за него клинична картина да се развива минимум четири седмици. Симптомите на ПТСР се появяват най-рано след два-три месеца. Възможно е обаче такива да се развият и след година. Липсата на конкретен времеви период, в рамките на който травмираният може да придобие посттравматично стресово разстройство увеличава значително рисковете за неговото здравословно и емоционално състояние. Освен това, колкото по-рано се вземат мерки, толкова по-големи са шансовете за бързото преживяване на травмата и последиците, които тя е нанесла върху психиката. Ето защо специалистите препоръчват при най-малкото съмнение от ПТСР, както и в случай на домашно насилие да следим себе си и своите близки за първите му проявления. Ще изброим и някои от най-често срещаните симптоми на ПТСР, за които е добре да внимавате.
- Връщане към травматичен момент и емоционално повторно преживяване на случката;
- Емоционален дисбаланс;
- Физически жестикулации, изразяващи разстройване при извикване на травматичен спомен;
- Забравяне на ключови моменти от травматичното събитие;
- Чести кошмари, свързани с травматичното събитие;
- Подсъзнателно избягване на места, предмети или хора, напомнящи за травматичното събитие;
- Категорично избягване на травмата и разговори по повод травматичното събитие;
- Усещане за изолация от близките и обществото изобщо;
- Натрапчиви негативни (включително и суицидни) мисли за себе си, околните и заобикалящия свят;
- Негативна настройка за всичко, свързано с бъдещото;
- Апатия към обикновено ежедневни дейности, както и такива, към които травмираният е имал сериозен интерес преди;
- Проява на гняв и нервни изблици;
- Проблеми с вниманието и фокусирането;
- Изпотяване, треперене, гадене.
Важно е да бъдат уточнение и основните симптоми на ПТСР при дете. Съществува известна разлика между начина, по който то и възрастният възприемат нанесената травма. Най-често срещаните признаци за състоянието при по-малките са:
- Напикаване;
- Отказ на детето да говори;
- Включване на елементи или цели отрязъци от травматичното събитие в ежедневната игра;
- Невъзможност на детето да стои далеч от родителя или друг възрастен;
- Кошмари.
ФИЗИОЛОЧИНИ ПРОМЕНИ ПРИ ПТСР
ПТСР е класическо психическо разстройство, което може да нарани трайни последици върху емоционалното състояние и нормалния начин на живот на пострадалия. Необходимо е обаче да се уточни, че това състояние би могло да окаже и негативно влияние върху физическото ни здраве. Доказателство за подобно твърдение е значителният брой различни физиологични промени, които настъпват при хора с доказан ПТСР. Разгледайте най-съществените и често срещани от тях по-долу:
- Честа раздразнителност, усещане за силен стрес и първи признаци на тревожност;
- Нарушения в нормалния цикъл на съня, включително безсъние;
- Блуждаещ поглед, придружен със засилено чувство на безразличие и липса на концентрация;
- Промяна в апетита и теглото (възможен е както отслабване, така и покачване на килограми);
- Възможно е изменение в цвета на кожата – бледнеене в следствие на недоспиване или злоупотреба с алкохол или наркотични вещества;
- В следствие на настъпилите хранителни смущения може да се наблюдава постоянно подуване на корема;
- Свръхвъзбудимост, която се изразява при неволно и моментално подксачане, стряскане или друга реакции;
- Наличие на чести главоболия, покачване на артериалното кръвно налягане, учестен пулс.
ПОВЕДЕНЧЕСКИ ПРОМЕНИ ПРИ ПТСР
Поведенческите промени при ПТСР се отключват в следствие на три основни групи симптоми: усещането за силен страх, проява на отрицание по повод случилото се и натрапчиви негативни мисли. Травмираният може да премине през няколко и различни трансформации и модификации на личността. Колко трайни ще са те зависи главно от това дали е потърсена помощ и е назначено експертно лечение. Обикновено поведенческите промени при ПТСР се изразяват в:
- Нежелание за общуване с околните, включително и с близките, както и избягване на срещи с непознати и завързване на нови познанства;
- Невъзможност за вписване в предишни общности, семейни отношения, приятелски кръгове;
- Стремеж към самоунищожително поведение, което може да се изразява не само в прием на забранени субстанции и алкохол, но и дръзки действия (каране с висока скорост, поемане на високи неоправдани рискове);
- Постоянно усещане за вина или срам и то не само по повод на травматичното събитие, а в ежедневието изобщо;
КАК СЕ РАЗПОЗНАВА ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ?
В много случаи околните са тези, които първи или единствени предприемат необходимите действия за съдействие на пострадал от физическо или психическо насилие. Причината е, че често жертвата се самообвинява за нанесения й тормоз, а понякога дори изпитва съмнение дали такъв изобщо съществува. Пострадалите понякога сами игнорират сигналите за наличие на ПТСР или друго психическо разстройство в следствие на травмата, защото биват убеждавани от своите насилници, че нищо сериозно не се е случило. Ето защо невинаги е лесно да се разпознае жертвата на насилие – особено с „просто“, „невъоръжено с професионални знания и опит“ око.
Когато нанесеният тормоз е физически, по тялото на жертвата може да има видими следи. Отрицанието на пострадалия винаги трябва да се възприема с известна доза съмнения. Защото най-често жертвата изпитва срам и от случилото се, и от нанесените „белези“, поради което ще се постарае да ги прикрие с грим, слънчеви очила, дрехи и други.
Невинаги физическият тормоз е видим, защото може да е нанесен на обичайно закривани с дрехи места от тялото. Още по-трудно е да се разпознае психическото насилие. Много често то остава невидимо не само за околните, държавата, но дори и за близките. Специалистите препоръчват задължително да се обърне внимание на човек, който може да е потенциална жертва на насилие, ако проявява следните признаци:
- Избягва всякаква комуникация и места с много хора;
- Често свежда поглед и избягва контакт очи в очи;
- Рязка смянна на поведението и дори начина на живот (например, спира да посещава любими и обичайни места като магазини, фитнеси и заведения, а дори може да преустанови и трудова дейност);
- Възможна е и промяна във външния вид, като много често тя се изразява в неглижиране и занемаряване.
Какво да правим при съмнения за ПТСР
Важно е да се знае, че посттравматичното стресово разстройство е лечимо. Ето защо е важно да се потърси навременна специализирана помощ при съмнения за ПТСР. В повечето случаи най-трудна е именно първата стъпка – да се потърси помощ. За целта е необходимо да споделите с Вашия личен лекар, а той ще Ви даде подробности какви мерки е добре да се предприемат и ще Ви насочи към подходящ специалист.
