11 мита за домашното насилие
В настоящата статия ще развенчаем 11 мита за домашното насилие, като ги противопоставим на реално доказани факти.
1. Мит: Най-вероятно жертвата е направила нещо, с което е провокирала насилието
Факт: Каквито и да са проблемите в една връзка, използването на насилие никога не спомага за тяхното разрешаване. Проблемите не са оправдание за употребата на насилие между двама души.
Насилникът обикновено започва с техники за сплашване и изолиране, тъй като иска да контролира своята жертва. Жените, които са жертви на домашно насилие, често описват насилниците си противоречиво. За тях те са прекрасни съпрузи с добър характер и това навежда жертвата на мисълта, че най-вероятно са направили нещо, с което да провокират случващото се насилие.
2. Мит: Истинският насилник се проявява като такъв във взаимоотношенията с всички хора
Факт: Тъкмо обратното. Извършителите избират жертвите си и се отнасят с тях по начин, по който не биха се отнесли с никой друг. За тях насилието е начин да се демонстрира сила по отношение на конкретния човек. При различни обстоятелства и в друга среда от хора, насилниците биха изглеждали като готини и очарователни колеги, членове на екипа и др.
3. Мит: Ако ситуацията наистина е толкова зле, жертвата ще напусне своя насилник
Факт: Моментът, в който жертвата реши да напусне своя насилник, може да бъде най-опасен за живота й. Нерядко насилникът заплашва с убийство или самоубийство своята жертва. А когато в ситуацията са намесени и деца, те могат да се превърнат в обект за изнудване, заплашване, че единият родител ще бъде лишен от родителски права и др. С течение на времето насилникът постепенно прекъсва контактите на жертвата с нейните приятели и роднини, започва да контролира финансите й, за да стои тя вкъщи и да няма възможност да се изнесе от общия дом.
4. Мит: Домашното насилие е недопустимо, но то не се случва толкова често
Факт: Противно на широко разпространеното схващане, че домашното насилие възниква рядко, е важно да се знае, че то не е проблем само при асоциални хора, хора с по-ниски доходи или попадащи в малцинствени групи. Взаимоотношенията на насилие се срещат и при жени с успешни кариери и много възможности, в заможни семейства, както в големите градове, така и в по-малките.
5. Мит: Домашното насилие е семеен проблем
Факт: Домашното насилие е обществен проблем, за който българското общество трябва да вземе мерки. Пазенето на домашното насилие в тайна не помага на никого, а също така е доказано, че вреди на децата в семейството и се разпространява много по-лесно и бързо, когато не се говори за него.
6. Мит: Домашното насилие е просто неспособност да се управляват импулсите или пристъпите на гняв
Факт: Насилникът действа целенасочено и преднамерено – той избира върху кого да упражни домашно насилие. Например, ще избере да тормози жена си вкъщи, но не и колегите си в офиса.
7. Мит: Домашното насилие не засяга децата. Всъщност, те дори не го забелязват
Факт: Когато децата стават свидетели на домашно насилие, те могат да се травмират. Дори невръстните деца, които още не са проговорили, разбират какво се случва.
8. Мит: Насилието се провокира от проблеми с алкохола, стрес или психична нестабилност
Факт: Макар алкохолът, стресът или психологичните проблеми могат да вървят ръка за ръка с домашното насилие, е важно да знаем, че те не са първопричината. Самите насилници признават, че използват тези причини, за да оправдаят поведението си.
9. Мит: Насилникът е ревнив и контролиращ, защото има ниско самочувствие и се чувства несигурен в себе си
Факт: Всъщност се случва тъкмо обратното – насилниците се чувстват специални. Следователно, когато жертвата си мисли „Ще остана с него, ще го подкрепям и проблемът ще изчезне“, проблемът започва да се увеличава. Насилникът се нуждае от внимание, той започва да завзема все повече и повече живота на своята жертва и когато не получи това, което е поискал, започва да наказва. Той си мисли, че винаги е прав и жертвата трябва да е благодарна, че той се е появил в живота й, тъй като тя не може да се справи сама с нищо. Насилието винаги е оправдано, а вината за него се прехвърля върху жертвата („Знаеш как да ме накараш да загубя търпение“).
10. Мит: Ако насилникът се покае и обещае, че повече няма да се повтори, насилието ще спре
Факт: Наранената съвест и молбата за прошка е техника, която насилникът използва, за да продължи да контролира своята жертва. Твърде редки са случаите на истинско покаяние, когато насилникът прекратява окончателно проявите на насилие.
11. Мит: Жертвите на насилие са тип личности, които привличат насилници и провокират насилие
Факт: Научните изследвания не откриват закономерност при която определен тип личност или характер предопределя дали човекът е потенциална жертва на домашно насилие. Насилието винаги се случва по вина на насилника, а не на жертвата.
Образовайте своите приятели и познати
След като вече знаете кои са основните митове, може да ни помогнете при развенчаването на 11 мита за домашното насилие. За целта е важно да споделяте с повече хора – приятели и познати, за да бъдем по-информирано общество, което не толерира случаите на домашно насилие.
