Даряваме всички необходими средства за откупуването на архива на Жорж Нурижан
В края на месец май дарихме на Фондация Културна Революция изцяло средствата за откупуването от чужбина на архива на Жорж Нурижан. С публикуването и обнародването на архива в платформата за свободни архиви – www.svobodniarhivi.com всеки българин ще може да се запознае с истината за нас българите и за ролята и значението на българите в освободителните борби, както и колко мъка са изпитали нашите предци, за да бъдем днес свободни.
Кой е Жорж Нурижан и защо неговият архив е от значение за българската история?
Жорж Нурижан е български и италиански публицист, писател, филолог и литературен критик от арменски произход, автор на над 3600 статии и студии. Творчеството му освен издания, посветени на актуални теми, включва съчинения, интерпретиращи италианското и българското литературно и историческо минало, драматични и прозаични произведения, съставителство на речници и граматики.
Архивът на Жорж Нурижан
Архивът представлява над 20 големи подвързани папки с личните му статии, изследвания и дописки както в българската преса, така и в чуждата – италианска, немска, френска.
Папките са формат между 50 см на 70 см и 80 см на 60 см. В няколко от папките му са подвързани всичките му кореспонденции със световни учени, писатели, политици, както и с български учени, писатели, политици, в т.н. Цар Фердинанд, Борис Трети, революционерът и политик Ванче Михаелов, големия български журналист и политик Димо Казасов, художника Борис Георгиев, Емилиан Станев, Елин Пелин, Андрей Николов (скулптор и автор на лъва пред паметник „Незнаен войн“ в София) и още много други.
Много важни за нас българите са неговите изследвания, които са в две папки за ролята и значението на българското национално освободително дело и връзката му с италианското национално освободително дело. До днес от българските учени няма официално становище за тази безапелационна връзка и познанствто на титаните революционери и политици Джузепе Гарибалди и Джузепе Мацини с световните български колоси Георги Раковски, капитан Петков Воевода, Георги Капчев и Стефан Дуньов.
В този архив изследванията, които прави Нурижан, доказват тази връзка, която дава още по-голямо самочувствие за нас българите като народ, но и приятелски, и топли отношения на България с Италия.
Друг важен архив към непубликуваните му лични изследвания са работата му по „Македонския въпрос“ и борбата на българите в Македония срещу робството от страна на Сърбите и османска империя (по-късно Република Турция).
В архива има подвързани няколко чужди вестници от италианската, френска и немска преса, в които Жорж Нурижан е публикувал непрекъснато статии и защити за българския народ и националната ни идентичност! Вестниците, които са подвързани, са само тези, в които той е публикувал статии за защита на България и прослава на българската култура и история.
Много важен е и вестник „Светоглас“, в който са изписани важни политически събития и мнения, свързани с България и Европа от над 40 чуждестранни автори, както и статии, свързани с обществения и културен живот на България.
Архивът съдържа и папка с философски разсъждения под формата на книга, която не е издавана досега за съдбата на народите в Европа.
Архивът на Жорж Нурижан съдържа и папка с посвещения от почти всички български писатели, поети, художници, автори, някои политици и световни учени, автори и политици до Жорж Нурижан.
Част от посвещенията са следните:
- Eдин от последните автографи с посвещение от Иван Вазов до Жорж Нурижан от 06.09.1921 г. – почти 2 седмици преди смъртта на Патриарха на българската литература,
- Стоян Михайловски (създател на българския химн),
- Александър Балабанов (учен и писател),
- Андрей Николов (скулптор),
- Георги Бакалов (учен и политик),
- Асен Пейков (скулптор от световна величина),
- Гео Милев,
- Елисавета Багряна,
- Дора Габе,
- Екзарх Кирил,
- Елин Пелин,
- Змей Горянин,
- Тодор Павлов (политик и историк),
- Стоян Ц. Даскалов,
- Николай Дережавин (руски историк от световно равнище),
- Стоян Поп Василев и други.
Към архива с писмата на Жорж Нурижан има три непубликувани стихотворения от великия Гео Милев, в годините, когато са били ученици. Стиховете са още по-уникални, защото Гео Милев ги е „облякъл“ в своите рисунки, които е сътворил с таланта си на писател и художник.
Не на последно място са всички издадени книги от Жорж Нурижан на Български с неговите изследвания за българската история, както и негови книги от личнат му библиотека.
Това национално богатство е свързано с нашата национална сигурност. Националната сигурност на един народ е синоним на националната идентичност. Един народ не знае ли своята история – той е податлив лесно на всеки зловреден манипулатор, който желае отстраняването му.
