В нашия сложен свят хората винаги търсят начини да направят реалността по-удобна и по-близка до техните собствени представи и вярвания. За съжаление, това често ги води към зависимост от съществуващи системи и модели, но те не винаги работят в тяхна полза.
Придържането към определени модели не винаги е вредно, но е важно да сме запознати с възможните негативни последици.
Пример за социално приета зависимост е употребата на алкохол за облекчаване на стреса и напрежението. Въпреки че умереното пиене на алкохол се възприема като нормално от нашето обществото и култура, този метод за справяне със стреса може да доведе до липса на самосъзнание. Човек може да не осъзнава степента на своята зависимост и начинът, по който вреди на живота си. Това също може да доведе до усещане за изолация, тъй като употребяващият алкохол може да се почувства дистанциран и изолиран от хора, които не споделят същия подход или зависимост.
Умът може да ни измами, карайки ни да вярваме, че сме различни от другите хора и сме резистентни на зависимости. Често срещана грешка е вярата, че можем да контролираме употребата на вещества и че можем лесно да спрем, ако пожелаем. Истината обаче е, че липсата на конкретни действия в тази посока, показва нежелание да признаем, че нямаме контрол. Да мислиш, че имаш контрол и да имаш контрол, са две много различни понятия. Мисълта не е факт, затова вместо да вярваш, мислиш или предполагаш, провери чрез действия, за да си направиш проверка с реалността и фактите.
За да се справим с тази измама на ума, е много важно да разберем какво всъщност представляват зависимостите. Те са хронични заболявания, при които човек не може да спре да търси и използва определено вещество, дори и когато знае, че това му вреди. Хората със зависимост губят способността да контролират употребата на веществото и се поддават на вътрешния импулс и желание.
Можем да забележим, че когато нашето съзнание усеща напрежение или дискомфорт от определена ситуация, често търси начин веднага да намери решение и да потуши това вътрешно налягане. Един от най-често срещаните начини за това са моментните удоволствия. Проблемът при тях, е че те облекчават моментно симптома и измества фокуса от реалния проблем. Изграждането на навик да се обръщаме към моментни удоволствия често води до задълбочаване на проблема, понеже ние не търсим решение, а искаме да изпитаме удоволствие, за да избягаме или да забравим за проблема.
Не е задължително зависимостта да бъде компенсация от незадоволени потребности и липси. Тя се среща и при материално задоволени хора.
Това е така, понеже човешката природа е смесица от мисловни (интелектуални), духовни, материални и социални аспекти, които заедно изграждат нашата идентичност и възприятията ни за пълноценен живот. Липсата на някой от тези аспекти в живота ни създава усещане за празнота.
Когато се фокусираме твърде много върху определена сфера от живота си и пренебрегнем другите, се появява дисбаланс. Последствията от това са страданието и вътрешно напрежение, които да ни покажат, че трябва да променим нещо в живота си. Ако не направим нужните трансформации, болката и усещането за празнотата в нас може да станат твърде силни и да ни подтикнат да търсим утеха във вещества, за да се почувстваме отново добре.
Всъщност проблемът не е толкова в потребяването на вещества, а че концентрираме целия си психичен ресурс в това да мислим само за веществото, което искаме. Така то заема централна и определяща роля в живота ни. Зависимият, вместо да твори и търси нови неща, става подчинен на веществото, от което се нуждае.
Когато животът ни е твърде съсредоточен върху зависимостта, ние пропускаме възможността да развием нови навици и умения, които биха могли да подобрят живота ни и да ни помогнат да се справяме ефективно с нашите проблеми и недостатъци.
Когато правим избор, често искаме да имаме всичко наведнъж и трудно се разделяме с неща, които егото смята за свои. Всъщност изборът изисква да се откажем от нещо старо, за да направим място за нещо ново. Ако „чашата ни е пълна“, няма място за нови неща. Проблемът е, че егото се привързва към материалните притежания, отъждествявайки се с тях, като по този начин се чувства значимо и важно. Това привързване се проявява и в нашите навици. Зависимостта е навик, който е с разрушителен характер и може буквално да съсипе живота ни. Той ни пречи да се развиваме и да приемаме новото, защото сме заети да държим старото. За да можем да се развиваме и да напредваме, трябва да се научим да пускаме това, което вече не ни служи, и да отваряме пространство за нови възможности и преживявания.
Семейната среда играе важна роля за потенциалното развиване на зависимости. Например, ако родителите са твърде зависими от технологиите като постоянно проверяват телефоните си, децата могат да възприемат това поведение като нормално и желателно, увеличавайки вероятността сами да станат прекалено зависими от технологиите, докато израстват.
Децата наблюдават и подражават на своите родители и други значими възрастни в живота им. Те формират възприятието си за това кое е нормално и приемливо въз основа на действията, които виждат около себе си.
Обществената среда играе важна роля при формирането на потенциални зависимости. Когато сме заобиколени от приятели, които често участват в рисково поведение, като прекомерна консумация на алкохол или наркотици, можем да почувстваме необходимост да се присъединим към тях, за да се впишем и да получим социално одобрение. Този социален натиск може да доведе до развитието на зависимост, тъй като свързваме употребата на веществото със социалното приемане и принадлежност.
Съзнанието е пълно със страхове и ние търсим начин да ги преодолеем. Алкохолът е един от нефункционалните начини да се справим с напрежението.
Има значителна разлика между зависимостта от алкохола и от наркотиците. Алкохолът сваля нашите защитни механизми, показва естествена ни същност. Затова, когато са пияни, някои хора стават агресивни, а други забавни, разговорливи или влюбчиви.
Наркотиците работят по друг механизъм, те дават смелостта, енергията и блаженството, което зависимият няма без тях. Алкохолът отключва това, което носим в себе си, а наркотиците дават достъп до състояние на съзнанието, което сами не можем да достигнем без употреба на наркотици.
Да имаме ясна представа за последствията от употребата на наркотиците е важен елемент, за да се предпазим от тях. Има рационални и ирационални страхове. Когато се страхуваме от наркотиците е рационален страх и е защитен механизъм, който буквално може да спаси живота ни.
Също така помага концепцията, че ако можем без нещо, по-добре изобщо да не го взимаме.
Често се среща схващането, че леките наркотици, като марихуана, не са опасни. Това което всъщност се наблюдава, е че когато едно вещество се използва продължително, търсеният ефект от него се постига все по-трудно. Това създава предпоставки за прекомерна употреба или стремеж към по-силно вещество. Това може да увеличи риска от тежка зависимост, както и от предозиране и смърт.
Признаването на зависимостта е първата необходима стъпка за преодоляването ѝ. След като осъзнаем, че зависимостта причинява вреда и разрушение в живота ни, следващата стъпка е да изберем да не я използваме и да намерим алтернативни дейности, които повишават самочувствието и усещането ни за успех. Когато пренасочим фокуса далеч от желанието за субстанцията и се съсредоточим върху продуктивни начинания, можем да докажем на себе си, че умеем да бъдем успешни и креативни и то без употреба на вещества.
Има значителна разлика между зависимостта от алкохола и от наркотиците. Алкохолът сваля нашите защитни механизми, показва естествена ни същност. Затова, когато са пияни, някои хора стават агресивни, а други забавни, разговорливи или влюбчиви.
Наркотиците работят по друг механизъм, те дават смелостта, енергията и блаженството, което зависимият няма без тях. Алкохолът отключва това, което носим в себе си, а наркотиците дават достъп до състояние на съзнанието, което сами не можем да достигнем без употреба на наркотици.
Съществуват по-леки форми на зависимости като прекомерното пазаруване, зависимост от интернет, хранителни зависимости, сексуална зависимост и други. Тези дейности могат да предоставят временно удовлетворение и облекчение на нашите емоционални и психически нужди.
Въпреки че такива временни решения не са непременно вредни сами по себе си, те могат да се превърнат в проблем, когато се формират като устойчиви модели на поведение и се трансформират в навици. Ако прекарваме значително време, мислейки само за храна, пазаруване или непрекъснато използваме телефони и други устройства, за да се чувстваме добре или значими, това може да ни отвлече от по-важните цели в живота ни.
Прекаленото фокусиране върху тези дейности може да изчерпи енергията и времето, които са ни необходими за справяне с основните ни проблеми в битието. Например, когато прекарваме часове в социалните мрежи или непрекъснато се занимаваме с онлайн пазаруване, можем да пренебрегнем важни аспекти като семейство, работа, учене и дори собственото ни здраве.
Емоционалната устойчивост е съществен фактор за овладяване или предпазване от зависимостите.
Емоционално стабилният човек няма нуждата от вещества и субстанции, които да му „помагат“, за да се справи с дискомфорта, напрежението и проблемните ситуация.
Тази вътрешна стабилност не е вродена, а се изгражда като преодоляваме изпитания и трудности, с които се сблъскваме в живота ни. Тези предизвикателства ни учат на полезни и успешни поведенчески механизми, но също така ни дават опита и увереността, че можем да постигнем успех и да владеем себе си.
Повечето хора мислят, че свободата се изразява в това да правиш каквото си искаш. Всъщност, да си свободен означава да имаш умението, въпреки че искаш нещо, да не го направиш – да устоиш. Този вътрешен контрол и устойчивост ни дава възможността да владеем нашите вътрешни импулси, нагони и желания, а именно те са коренът на всяка зависимост.
Автор: Любомир Недев
В много случаи насилниците стигат до крайности, за да попречат на своята жертва да си тръгне. Също така, тази решаваща стъпка често води до неконтролируема агресия от страна на насилника, която може да завърши с фатален край за жертвата.
В настоящата статия ще развенчаем 11 мита за домашното насилие, като ги противопоставим на реално доказани факти.
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР.
Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
