Ролята на потребностите в Любовта
Живеем във времена, сгъстени на събития. Човек е принуден да се адаптира към новите социални промени, ценности и иновативни технологии в много кратък времеви диапазон.
Въздействието на стереотипите
върху представите ни за любовта
Информацията е най-важният ресурс в битието на съвременния човек. Субективното интерпретиране е причината, поради която в една и съща ситуация хората чувстват и реагират различно. Затова е важно да имаме будност и яснота за информацията, как достига до нас, начина, по който ни въздейства и какви заключения си правим чрез нея. Това създава Необходимостта от изграждане на критично мислене, за да се предпазим от външни внушения, каквито са стереотипите. Тяхното влияние може да бъде решаващо за възприятието ни към любовта и партньорските взаимоотношения.
Миналото създава потенциал, но не предопределя бъдещето
Всеки възприема света през призмата на основните си убеждения. Те се изграждат в детството, но могат да се трансформират и затвърдят в зряла възраст. Затова не е редно да обвиняваме родителите и възпитанието ни за това, което сме в момента. Да, опитът в миналото е важен, но не е определящ. Умът може да ни внуши, че сме жертви на миналото и че нищо не можем да направим. Всъщност е наша отговорност да работим със себе си, за да се изградим независимо от опита ни в детството. Не можем да променим миналото като ситуация, но можем да променим ефекта му върху нас в настоящето. Информацията, която сме имали във вид на травма в миналото, може да бъде трансформирана, преживяна и осмислена по нов по-здравословен начин.
Въздействието на стереотипите върху личните ни убеждения
В предходната статия разгледахме ролята на потребностите и това как те определят нашите взаимоотношения с партньора. Това е само “едната страна на монетата”. Друг важен елемент, който ще посочим е влиянието на предубежденията. Ако потребностите са вътрешните променливи за нас, то предубежденията и стереотипите са външните.
Стереотипите са предварително установени мнения или вярвания на определена група хора. Те са умствени представи или схващания, които хората използват, за да категоризират и разбират света около тях. Това е информация идваща от социалната маса, но впоследствие може да се трансформира в предубеденост и да се утвърди като лично убеждение и правило. Реално се получава, че информация отвън може да предопределя собствения ни светоглед и ценности. Критичното мислене е средството, чрез което филтрираме информацията като я подложим на съмнение.
Можем да направим това, търсейки отговор на съответните въпроси: откъде идва, защо идва при нас, кой иска тя да достигне при нас, какви потребности провокира, дали е политическа пропаганда или е с цел маркетинг, какво иска да провокира като емоции, как успява да ни накара да се чувстваме и каква е крайната цел на тази информация? Това са въпроси, на които ако успеем да си отговорим, ще успеем да имаме яснота върху същността на информацията.
Вследствие на това можем да изберем дали искаме да ни въздейства, като тук вече имаме осъзнатост и не сме подложени на манипулация.
Социалните предубежденията спрямо мъже и жени
Често може да срещнем така наречените заучени фрази в обществото по адрес на мъже или жени. Изначално те са като твърдение, което има за цел да минимизира или осмее определени качества в противоположния пол. Подсъзнателната цел на подобно поведение може да е сплотяване на определен колектив от хора. Когато маса от хора се обединят около общо твърдение за нещо, се създава усещане за сплотеност и намаляват индивидуалните различия в групата.
Друга причина може да бъде използването на такива твърдения като защитен механизъм, с цел съхраняване на себе си в моменти на слабост. Например ако един мъж е бил изоставен от жена, той може да опита да прехвърли вината от себе си като си каже ”жените търсят само материалното”.
Проблемът при тези твърдения и заучени фрази е, че са предубеждения, които водят до социален модел на поведение. Повечето хора не проверяват нещата, които им се казват от обществото. Приемат, че щом “всички” го казват, значи е истина. По този начин в конкретната ситуация, мъжът вместо да започне да анализира грешките си и да разбере защо е бил изоставен, той прехвърля отговорността на жените като цяло. Така се лишава от възможността да се трансформира, като се учи от опита си. Което ще доведе до липса на корекция и възможност за развитие. Това предопределя да направи същата грешка отново и пак да обвини другите впоследствие.
Не може да правим едни и същи грешки и да очакваме различен резултат. Но по-лошото в случая е че изобщо няма осъзнаване, че проблемът е в него, а не в жената. Затова трябва много да внимаваме какви умствени заключения да правим, особено когато сме в момент на слабост и сме наранени.
Пет стереотипни предубеждения, често срещани в обществото.
“Жените не знаят какво искат.”
Всъщност повечето жени много добре знаят какво искат и как го искат. Просто имат трудности, а понякога и липса на желание, да го дефинират рационално и логично, за да може да бъде разбрано. Мъжете се водят от логиката и последователността, докато мисловните процеси при жената са много по-сложни и хаотични, понеже оперират с много повече информация едновременно. Вследствие на този процес жените имат чувството за това, което искат, докато мъжете работят с конкретика. Затова понякога се получава разминаване в начина, по който възприемат и изразяват себе си.
“Жените се интересуват главно от парите”
Защо парите са важни за жените? Парите на първо място дават сигурност. В жените е закодирано да създават семейство и нов живот, за което е нужно сигурност и стабилност на чисто материално ниво. Ако върнем погледа към мъжете, за тях парите не са по-малко важни.
Те са начин да покажат своята успешност и авторитет пред обществото, но за разлика от мъжете, при жените интересът към парите ще намалява. В близките тридесет години жените доста израстанаха социално. През изминалите векове социалната им функция се е изразявала главно в грижа за домакинството и отглеждане на децата. В днешно време наблюдаваме жени да стават лидери, да започват да изкарват повече пари от мъжете, да бъдат по-бързо развиващи се. Тази тенденция ще се запази. Това е така, защото жените са по-сензитивни, имат поглед към детайлите и умеят добре да се синхронизират спрямо промените в заобикалящата ги среда.
Жените са по-отворени към самоусъвършенстване, себепознание, духовни и медитативни практики. Това им помага да овладеят емоциите си, да се учат от грешките и да опознаят вътрешния си свят. Вследствие на това започват да превъзхождат мъжете в много качества и умения. Благодарение на тaзи еволюция интересът им към парите няма да е толкова силен понеже ще бъдат по-независими, стабилни финансово и автономни.
Мъжете губят превъзходството си спрямо жените. Все още това не се вижда толкова глобално, понеже е процес отнемащ време, но става ясно, че “новите лидери” ще са главно жени. Те ще имат основна роля в прехода и изграждането на свят без насилие и войни. Свят, в който консуматорите и меркантилните хора ще бъдат притиснати от необходимостта да се трансформират, за да оцелеят. Женската енергия е ключът към новото време и краят на ерата на егоцентризма
”Мъжете искат само секс.”
Мъжете всъщност не искат само секс. Главното за тях е да се самодоказват и да ловуват. Предвид, че вече са отминали онези славни времена, в които мъжът по презумпция е ловец или воин и се доказва чрез лов или на бойното поле, за съвременния мъж сексът (заедно с финансовия успех) остават като главни средства за себедоказване и подхранване на собствената значимост. В този ред на мисли, на първо място мъжът иска да се почувства успешен и значим в очите на жените, макар много от мъжете да не осъзнават това.
Така сексът е просто израз на признанието, което мъжът иска да получи. Ако жената предразположи мъжа да се почувства обичан, желан и значим като мъж, то тя ще успее да задоволи неговите емоционални нужди. Не че това ще отмени желанието за секс, но определено жената ще види, че мъжът всъщност е доста по-комплексно устроено същество, отколкото изглежда на пръв поглед.
“Мъжете са по-малко емоционални от жените.”
Емоционалността, също като Силата, е индивидуална величина и не можем да поставим една голяма група от хора под един знаменател. Мъжете просто рядко избират да изразяват емоциите си, а често и не знаят как да го направят. Когато все пак решат да изразят чувствата си, те го правят по начин, различен от този на жените.
Мъжът има нужда да бъде разбран, затова смята, че ако изложи чувствата си рационално и последователно, те ще бъдат по-ясни. И ако действа по този начин, емоциите му наистина ще се осмислят по-добре, но не от жените, а от други мъже. Именно рационалното излагане на чувствата ги прави по-малко емоционални за жените. Също така е добре да отчетем, че мъжът до скоро живя в стереотипите: “мъжете не трябва да плачат”, “трябва да бъдат силни”, което буквално означава, че нямат право да изразяват своите емоции и чувства навън, иначе ще изглеждат слаби в очите на хората. В следствие на това се получава натрупване на много непреработени емоции и чувства.
Това може да причини психосоматика, проблем със самоконтрола, както и различни психични и емоционални проблеми. Затова мъжете трябва да спрат да слагат знак за равенство между слаб и емоционален. Слабостта всъщност се крие в липсата на емоционална интелигентност, невъзможността да разбираш и владееш себе си.
“Красивата жена не може да е умна”, “Силният физически мъж не може да е умен.”
Това са модели, наложени в обществото главно от медиите и филмовата индустрия. Когато в нашите представи ограничим положителните качествата на умната жена или силния мъж, ние придобиваме усещане за контрол и сигурност. Ако някой притежава прекалено много високо ценени качества, ние можем да поставим под съмнение собственото си усещане за успех. Това може да застраши илюзорната ни представа за света и къде се намираме в него. Разбира се, има много физически силни мъже и красиви жени, които имат високо развит интелект, но тъй като първо се вижда физическото, може да не забележим нематериална категория на интелекта. Подобен вид предразсъдъци действат като защитен механизъм. Избираме да вярваме, че красивият не може да е умен, за да си създадем усещането, че сме конкурентоспособни. Това е равносилно да живеем в една добре премерена илюзия, за да ни е комфортно.
Стремежът да намерим идеалния мъж или жена
Всеки копнее да намери идеалния и перфектен партньор. Всъщност малцина истински вярват, че заслужават да имат до себе си някой толкова перфектен. Това означава, че и те трябва да подобрят себе си, а не всеки е готов за промяна. Затова се задоволяват с каквото им се предлага. Другата страна на монетата е, че “перфектните” рядко се намират в чиста форма. В повечето случай има период на нагаждане и синхронизиране към партньора.
Истината е, че всеки получава това, което е заслужил. Човек среща това, което излъчва като вибрация. Когато се учим от грешките си и осъзнато се усъвършенстваме, пред нас се откриват нови хоризонти. При преминаване на личните си изпитания, осен че придобиваме нови умения, ние започваме да излъчваме нов вид енергия, която привлича нови хора и събития в живота ни.
Кога Любовта протича в живота ни?
Голямата любов идва, когато имаме правилните вътрешни предпоставки за това. Тя идва, когато сме вътрешно готови за нея. Доста хора изпадат в заблудата, че любовта ще ги избави от мъките им. Всъщност любовта идва след като вече, сам си се избавил от тях и вече имаш какво да дадеш на света и на другите. Любовта идва в точния момент, а този момент зависи само от нашето ниво на самосъзнание и къде се намираме в собствената ни стълбичка на лично развитие. Как да сме сигурни дали това е Любовта?
При нея няма сигурност, а усещане за свобода. Това е едно специфично субективно вътрешно усещане. Любовта не идва, ако я искаме и мислим само за нея. Тя не може да бъде цел, а резултат от отношението ни към нас самите и света. Красотата на Любовта е в нейната естественост, а мерилото за това е Лекотата.
Какво е микроагресия?
Микроагресията представлява вербална или невербална изява на един човек, която въздейства на друг по потискащ начин. Микроагресията се отразява върху идентичността на жертвата, като създава усещане, че не е оценяван или уважаван.
Може ли домашното насилие да доведе до Посттравматично стресово разстройство (ПТСР)?
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР.
