Център за детско развитие "Усмивки"

|

cover blog post
hand holding smartphone social media concept large

Търсенето на истината създава посоката в живота ни

В последното десетилетие сме свидетели на уникален технологичен напредък, безпрецедентен в човешката история. Свободният достъп до информация  коренно промени живота на съвременния човек. Изобилието от информация, обаче, поражда съмнението за нейната достоверност и качество.

В информацията има видими и скрити механизми, които влияят върху нагласите, вярванията и стремежите на хората. Ако индивидуалната личност  може да развие критично мислене и така да се предпази от манипулативни внушения, то за масата от хора, това е много трудно или невъзможно. Затова ще засегна различни теми, които в момента се явяват “гореща точка” в информационното поле. 

Ще изложа някои противоречащи твърдения и различни виждания, които се различават от общоприетите. Целта е да  развием  критичност и да подходим с внимание към информацията преди да я приемем за  наша истина.

Страданието и насилието като инструмент на подсъзнанието

Насочен е много ресурс от институции, организации и психолози, помагащи на жени и деца подложени на домашно насилие. Тази дейност е необходима, за да може потърпевшия да се изправи на крака и да продължи нормално и пълноценно живота си. Като цяло това е работа върху следствията. Работим върху насилието, когато то вече се е случило и е нанесло пораженията върху личността. Дори и след много вътрешна работа, често в жертвата на насилие има остатъци от болка, страх и недоверчивост. Това може да промени нагласите и вярванията ѝ за света, себе си и бъдещето. Често хората, след като са били подложени на насилие, започват да възприемат себе си като жертва. Когато човек възприема себе си по този начин, той започва несъзнателно да привлича насилието към себе си, което от своя страна му дава възможността да се изправи срещу него и да го преодолее.

 

Това са така наречените вътрешни изпитания, които се явяват като духовна субективна мисия на всеки отделен човек, за да се превърне в по-добрата версия на себе си. Важно е да се отбележи, че когато говорим за насилие, не разбираме само физическо такова. Манипулацията, потискането, емоционалният и вербалният тормоз, дори и лъжата,  спадат към формата на насилие. 

В този контекст, насилието, както и болестите, се насочват там, където има нужда и Необходимост от тях. Поради тази причина избягването на насилието не решава проблема – то ще се появи отново, ако урокът не е разбран и усвоен. Необходимо е да се насочим към корена на проблема и да открием причината, поради която имаме неосъзната необходимост да срещаме хора, които ни нараняват. Много често причината се среща в ранните взаимоотношения в семейството и моделът, който приемаме. 

Можем да се справим с насилието като опознаем, приемем и трансформираме подхода, възгледите, нагласите и действията си. За съжаление тези трансформации много рядко се случват през призмата на щастието. Не е задължително вътрешната трансфорамция да минава през насилието и болката. Нейната функция е да насочва вниманието ни и да посочва къде трябва да работим върху себе си. 

Заклеймяването на нарцисистите

Когато живеем в ерата на егоизма, често за да предпазим крехкото си его и самочувствие, се опитваме да изтласкваме вината извън нас. За да се случи това, е необходимо да намерим “жертва”, която да поеме отговорността за вината, с която ние не можем да се справим. Нарцисистите много добре се вписват в този профил на “лошия”. Забелязва се тенденция да се търсят  хора, притежаващи симптоми на нарцисите, а когато ги открием, да ги обвиним за болката, която изпитваме и за отсъствието на любов в живота ни. Този вид обвинение не е нищо повече от едно незряло поведение и прехвърляне на отговорност. 

Когато прехвърляме вината за нещастието си върху други хора, ние ги овластяваме и се поставяме сами в позицията на жертва. Вместо това можем да се запитаме защо срещам нарцисисти? Какво умение се опитват  нарцисистите да развият в мен, на какво несъзнателно ме учат?  С какво могат да са ми полезни? Кои мои качества и възприятия мога да променя в себе си, за да реагирам адекватно в ситуация на атака от тяхна страна?  

Индивидуалистите заобикалят любовта

Случва се хора, които са били често наранявани или имат проблем с привързаността, да изберат да бъдат индивидуалисти, стремящи се към самодостатъчност. Те  предпочитат да се насочени към собствения си егоизъм, вместо да се стремят да срещнат любовта. Причината за това е, че виждат любовта като  пречка за постигане на собствените им цели. Според егоистите, да се  обвържеш с някого е нещо, което ограничава свободата им и освен това крие риск от нараняване. Отказът да се обвържем с другите е защитен механизъм, създаващ нездравословен егоизъм. Поради тази “защита” ние се фокусираме върху сигурното и към вече познатата ни зоната на комфорт. Често защитният механизъм е поведение, с което се цели да се избягва срещата с болезнена и травматична ситуация. 

melissa askew 8n00cqwnqo8 unsplash large

Страхът  е инструментът, чрез който не допускаме да се поставим  в потенциално болезнени и опасни моменти като тези в миналото ни, понеже вече знаем, че водят до болка. Проблемът в тази “защита”, е че тя не води до развиване  и изграждане на умения за справяне, а до бягство и обвиняване на другите за нашите слабости.

Да си егоист и индивидуалист не са едно и също нещо, но често едното води към другото. Усеща се фина  и опасна пропаганда, хората да  се стремят към това да са  индивидуалисти, да бъдат самостоятелни и независими. Това е правилният път, но само ако преминава през призмата на Любовта. Ако продължава да се случва през егото и ума, хората ще гледат един на друг като средство за постигане на целите си, което ще доведе до комерсиализация на отношенията. Няма да имат нужда от любов, ще я считат за слабост и ще я избягват, понеже не е удобна и не се съчетава със себелюбието им.  Целта на пропагандата е хората да се фокусират и да мислят само за себе си, без да се занимават с обществените проблеми, понеже те са проблеми на другите. Това ще убие малкото останали ценности в обществото. Ако бъде премахната нуждата и необходимостта  от любов, свързване, отдаденост, комуникация и интимност между хората, последствията може да са драматични за човечеството. Какъв е смисълът да си  кариерно успешен и осигурен, ако си самотен и ти липсват ценности, които да те водят към любовта? 

Справяне с травмите ни в подсъзнанието

abstract 3d painting coming life with person frame large

Друга, много модерна, тема е да изкарваме травмите от подсъзнанието ни. Да работим по тях, понеже те ни пречат да бъдем щастливи и да развием потенциала си. Това е гледната точка, само от едната страна на монета. Другата страна е, че в подсъзнанието  може да няма травми, не се разпознава добро и зло и няма напрежение и болка. В него има механизми за оцеляване и несъзнавани процеси, заложени в нас преди раждането. Подсъзнанието е многомерно, квантово, то не е последователно и логично. Може да съдържа в себе си два взаимно изключващи се елемента, без да има противоречие между тях. А когато няма противоречие, не може да има конфликт. 

В подсъзнанието има огромен потенциал, който ние не познаваме. Може да познаваме границите на съзнанието, което е линейно и последователно, но не и на подсъзнанието. Това може да се види често в екстремни ситуации, когато човек  прескача лимитите и възможностите на човешкото тяло и сила. 

Често се среща вярването, че травмите пречат да се обвържем с партньор или да постигнем определена цел. Травмите се разглеждат като  преграда, която ни пречи да постигнем желаното. Всъщност човек сам си поставя своите ограничения и използва травмите като оправдание. Това може да се разглежда като самосаботиране и прехвърляне на отговорността, “травмата е виновна, не аз.”

Хората правят тези взаимовръзки, защото мислят, че сме повлияни от събитията, които са се случили в миналото ни. Реалността е, че не  съществува такова нещо като травматична ситуация. В своята същност, тя е неутрална. Емоционалната стойност, която влагаме в ситуацията, идва от нашето отношение към нея. Това отношение се основава на оценката, която изграждате за ситуацията. Тази оценка се създава в настоящия момент и е съзнателен избор за начина, по който възприемаме това, което наблюдаваме в момента.

Обобщено казано, ние се страхуваме от кучета, защото така сме избрали, а не защото ни е ухапало куче, катото сме били дете. Промяната в състоянието на съзнанието води до промяна в начина, по който виждаме и възприемаме ситуациите.

Целите представени като важна необходимост в обществото

Друга идея, която често се среща в общество на индивидуалисти е, че животът се определя от целите, които си поставяме. Когато си определим цели и работим за тяхното постигане, ние ще имаме резултати  и нови умения, които ще осмислят живота ни. Да имаш постигната цел дава усещането за успешност и така подобряваме самооценката. На пръв поглед звучи логично и правилно. 

Проблемът в пропагандата е, че работи в голям времеви диапазон. Понякога са нужни няколко поколения, за да насадят определени внушения. По този начин  трудно може да бъдат разпознати и идентифицирани, особено от новите поколения. Повечето хора си мислят, че инструментите, чрез които се контролира света, са парите и властта. Всъщност, те са стремеж за тези, които ги нямат. Светът се контролира и управлява от идеи, вярвания и нагласи. Идеите  имат силата  да трансформират обществените нагласи и да бъдат новото нормално за обществото. Следствие на това  аморалното и деструктивното може да се възприема като напълно нормално и нова норма за правилност. По този начин се изменят ценностите на обществото, създават се промени в културата, която направлява възпитанието на отделните личности. Така се модулират нашите стремежи, цели, вътрешни правила и норми, като дори нямаме осъзнатостта, че са външно проектирани върху нас. Затова е добре когато избираме и си поставяме цели, да се запитаме защо реално го правим, кое ни е подтикнало към това решение и действие?

Модерното  робство е да бъдеш фокусиран в материалното, като имаш цели и ценности  главно към това да  потребяваш и консумираш.  По този начин изборите и решенията ти са насочени в това “да имаш и искаш”, а не “да бъдеш”. 

След като целите и стремежите, които си поставяме реално може да не са наши, какво да правим? Вместо цели  може да имаме принципна Посока. Тя се определя от това, което е важно за нас, нашите лични ценности, които често може да се разминават с обществените. 

Целите са нещо конкретно. Добре е да знаем стъпките за постигане на дадена цел, но трябва да имаме разбирането, че това са вътрешни (понякога и външни) планове и желания, които често не са синхронизирани с външните променливи и действителността, което може да доведе до провал. Когато целта не е постигната, това често води до вътрешно усещане за неуспешност. Вследствие от това  се формира ниска самооценка, която се опитваме да компенсираме чрез материални придобивки. 

Посоката, от своя страна, няма нужда от цели, стратегия и умуване. Тя не е конкретна, а е вътрешно усещане за правилност. Поради това тя няма крайно направление и не може да съдържа в себе си провал. Коренът при нея е в движението, действието и вътрешните принципи.  Много често Посока се явява нашата вътрешна мисия в този живот,  изразена в нашия субективен Път. Да имаш посока означава, че всичко може да се случи, но въпреки това продължаваш напред.

В търсене на смисъла в живота

Много хора не знаят какъв е смисълът на живота им и каква е посоката, в която да вложат енергията си. Посоката е като Любовта – идва, когато си готов за нея, а не е продукт на мислене или желания. Повечето хора търсят смисъла на живота  някъде извън тях, затова и не го  намират, понеже го търсят на погрешното място. Той  е вътре в нас, там се заражда, там живее, там се разгръща. Какво трябва да направиш, за да го откриеш смисъла на твоя живот? Работи с това което имаш, а не с това което искаш да имаш. Започни от себе си, осъзнай своите слабости и негативни навици, започни да ги трансформираш и преработваш. По този начин Пътят ти сам ще се разкрие пред теб. Не е нужно да го търсиш, той сам  ще те намери, ако започнеш да живееш в Правилността. Нашите собствени слабости са най – важният ресурс, който имаме и са много по-ценни и съществени от силните ни страни. 

Умът винаги ще се опитва да ни предпазва чрез страх от това, което не може да контролира и опознае. Затова е нужно да творим и действаме, въпреки страховете и опасенията. В това Състояние на Съзнанието, грешките не представляват  пречка, а са ресурс, който може да използваме, за да се придвижим към вътрешния си растеж и реализиране на духовния си потенциал.

eric ward i5 bb201tdq unsplash

Девет съвета, които да следваш, за да имаш успешен брак или връзка

Живеем в общество, което е в процес на трансформация. Старите ценности са разрушени, а новите, които трябва да ги заместят, все още не са определени. Патриархалният модел вече не е актуален, но няма нова структура, която да го замени.

Прочети още »

Donation Account

Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF

дарителска сметка

Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF