Живеем във времена, сгъстени на събития. Човек е принуден да се адаптира към новите социални промени, ценности и иновативни технологии в много кратък времеви диапазон. Това създава силно концентриран стрес и води до голям брой незадоволени потребности. Тази среда е предпоставка, хора да търсят и използват интимния си партньор като средство за разрешаване на личните си проблеми.
Очакването, че партньорът е средството, което ще ни избави от нашия разрушен вътрешен свят, създава вероятността да сме взискателни, контролиращи и предубедени. Ние не виждаме партньора си такъв, какъвто е, а през изкривената призма на нашите потребности, болка, травми, страхове и желания. Оказва се, че повечето хора живеят в една собствена симулация. Матрица изградена в минало, проявяваща се в настоящето и обуславяща посоката на изборите ни в бъдещето.
Какво представлява влюбването? То е една идеализирана представа за партньора ни, която не е реална и с времето се сблъсква с действителността. Когато дойде моментът на отрезвяване и започнем да виждаме реалните качества на човека пред нас, се поставяме пред избор – да приемем фактите такива, каквито са или да търсим друг обект, който очакваме да пасва по-добре на нашия предварително създаден шаблон на потребности. Ако изберем да останем с този партньор, това което забелязваме е, че има характеристики, които харесваме в него и други, които не ни допадат и дори ни дразнят.
Интересният момент тук е, че повечето хора, когато нещо ги дразни в партньора им, избират да променят него, вместо да се обърнат към себе си и да видят къде всъщност е коренът на проблема. Това е така понеже е много по – лесно да контролираш другите и външната среда, отколкото да промениш и трансформираш себе си.
Друга причина, е че повечето хора нямат критично мислене за себе си. Предпочитат да обвиняват другите хора като отказват да признаят вина, дори частична, в резултат на техните действия. Това е прехвърляне на отговорност, което спира растежа на личността и го превръща в консуматор, изискващ от другите да спазват неговите правила и да се съобразяват с гледната му точка, като счита че тя е ултимативна истина. Оттук тръгва нуждата да променяме другите, за да изтласкваме вината и отговорността извън нас, за да се чувстваме добре в собствената си кожа и да бъдем в синхрон с нашите травми и защитни механизми.
Няма как да променим нещо в себе си, ако не виждаме Необходимост в това. Повечето хора се опитват да напаснат партньора си към своите вътрешни нужди, когато той не резонира с тях. По-правилният подход би бил да се опитаме да анализираме и да опознаем потребностите си, като си зададем редица въпроси: От къде идват? Кога са създадени? Това наши потребности ли са или са социално насадени отвън? Колко често имам тези потребности? Какво се случва, ако задоволя или не задоволя тези потребности? Как влияят на емоциите, мислите и чувствата ми? Кои потребности са ми по-важни от други и защо?
Нашите потребности са “творецът” на нашите мисли, чувства и действия. Травмите в миналото, които определят вътрешната ни матрица на светоглед, се образуват от незадоволени или прекъснати потребности. Всъщност вътрешната болка, емоционалният дискомфорт, “буцата” в гърлото и стомаха, са следствие от незадоволени потребности и резултатът се усеща дори на физическо ниво (известно като психосоматика). Затова е добре да познаваме потребностите си, също както и тяхната история и интензивност.
Потребностите се явяват като импулс, вътрешна вибрация, “казваща ни какво искаме и какво Трябва да направим”. В контекста на любовта, например, когато един мъж силно желае една жена, той има вътрешния импулс да я целуне още на първата им среща. Проблемът е, че дори и да се овладее и да не го направи, вече импулсът е тръгнал. Потребността е създадена, умът идентифицира желанието, а егото иска да бъде осъществено веднага, но социалните норми и разумът го възпират от действие. Резултатът от този процес е неосъществена потребност, дискомфорт, вътрешно напрежение и още по-голямо желание и нетърпение да целуне жената.
Желанието може да е толкова силно, че да се доближава до усещането за болка. Така се получава и страстта. Тя е толкова пламенна заради задържана потребност и впоследствие толкова бързо гаснеща след нейното задоволяване. Всичкият този дискомфорт, болка и разочарование може да бъде пресечен още в началото, в корена, като имаме Осъзнатост и Будност към потребностите си. Може да се каже, че това е основата към себепознанието. Вероятно си чувал клишето “ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш другите”? А какво според теб означава да обичаш себе си? Когато се отдаваш на изкушенията (потребностите) дали проявяваш тази любов към себе си или е по-скоро слабост?
Много често се случва да чуваме хора, които се оплакват след края на интимна връзка: “Аз не очаквах това от него/нея. /тя не беше такъв/ва!” Това е грешка следствие на нашата липса на предварителен анализ и разбиране. Хората си изграждат някакъв илюзорен образ на това какъв следва да бъде техният партньор и инстинктивно, без никакъв анализ, се обвързват с този, който бегло отговаря на техния модел, без да разгледат неговите/нейните отличителни качества и поведенчески модели. Така те автоматично приемат, че новият им партньор ще действа като техния модел-идеал и остават изненадани, когато половинката им реагира по друг начин.
Когато опознаваме бъдещия си партньор, следва да имаме яснотата да си зададем правилните въпроси за него. Ето някои примерни: Какво е неговото/нейното минало? Дали говори открито за миналото си или отбягва темата? Какви са специфичните му психо-емоционални нужди? Имаме ли ние способностите да спомогнем за задоволяването на тези нужди или не? Какво цени партньорът ни и към какво се стреми? Дали ние, предвид своите собствени нужди, можем да бъдем част от неговото дългосрочно бъдеще? Колкото повече въпроси си задаваме, толкова повече страхът от непознатото ще се стопява и ще опознаем по-добре партньора си, което ще доведе до по-стабилна връзка. Друг важен момент е да познаваме и себе си. Въпросите, които си задаваме за партньора може да ги отправим към нас и да направим сравнение. Това ще ни даде яснота дали изобщо можем да се движим в една посока с този партньор.
Голямата любов идва, когато имаме правилните вътрешни предпоставки за това. Тя идва, когато сме вътрешно готови за нея. Доста хора изпадат в заблудата, че любовта ще ги избави от мъките им. Всъщност любовта идва след като вече, сам си се избавил от тях и вече имаш какво да дадеш на света и на другите. Любовта идва в точния момент, а този момент зависи само от нашето ниво на самосъзнание и къде се намираме в собствената ни стълбичка на лично развитие. Как да сме сигурни дали това е Любовта?
При нея няма сигурност, а усещане за свобода. Това е едно специфично субективно вътрешно усещане. Любовта не идва, ако я искаме и мислим само за нея. Тя не може да бъде цел, а резултат от отношението ни към нас самите и света. Красотата на Любовта е в нейната естественост, а мерилото за това е Лекотата.
Като цяло основата на повечето връзки е взаимно задоволяване на потребностите по начин, по който и двете страни са удовлетворени от резултатите. Неслучайно при хора с активен ум, “любовта” може да бъде определена като двустранен егоизъм. Когато егото на единия и другия партньор работят в синхрон и задоволяват нуждите си “любовта върви по план”. Но ако единият спре да задоволява потребностите на другия, умът ни индикира, че има наличие на болка и дискомфорт и често започва да гледа настрани и да търси друг обект, който може да удовлетвори нуждите ни.
Системната незадоволеност на потребности има силно деструктивен елемент върху личността, понеже връзката Его – потребности е доста силно изразена. Поради тази причина нужда, която е била задоволявана преди, но вече не е, може да доведе до приемане на нещата лично и да ни фокусира върху това да искаме да се опитваме да налагаме контрол и да изискваме прекалено много от партньора, което води до критики, манипулация и конфликти.
Не е нужно да бъдем крайни или импулсивни, когато партньорът е спрял да задоволява дадена наша нужда. Вместо това можем да се заинтересуваме какво се случва с него. Приятелски непринуден разговор, топло отношение и проява на разбиране са много по-правилен подход. За да бъде възможно това, потърпевшият (този с незадоволени потребности) трябва да съумее да овладее дискомфорта си. Което изисква умения за емоционален контрол, анализ и разбиране на себе си.
Целите на човек определят траекторията му на движение през времето, неговите стремежи и потенциални избори. Когато нямаме истинска Цел в живота, единственото, което ни остава, за да се чувстваме значими, е да искаме, да консумираме и след това отново да искаме още. Именно тази себецентричност изкривява всичко в живота ни.
Дори и любовта, която би следвало да свързва хората, често само поставя зависимости, защото е прилагана от хора, които не познават себе си и пренебрегват всички около тях. Човек несъзнателно служи на своите първични желания, опитва се да контролира другите, идеята на което е някакво себедоказване, което често граничи с комплексарщина. Когато любовта между хората започне да поставя условия, тя става токсична и нарцистична. Истинската любов е тази, която мотивира, обединява и свързва хората. Тази любов е безусловна. Тя дава на всички без да желае нищо за себе си и всякога получава най-необходимото. При страстта и влюбването има страх, че ще я изгубиш. Сърце сковано от страх и болка, не позволява на душата да се извиси и да стане Слънце за другите. При безусловната Любов има пълнота и знаеш, че тя винаги ще бъде и никой никога не може да ти я отнеме.
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което някои хора развиват след преживяване на травматично събитие. Домашното насилие също се счита за травматично събитие, поради което с категоричност се определя като възможен причинител на ПТСР.
Информацията е най-важният ресурс в битието на съвременния човек. Субективното интерпретиране е причината, поради която в една и съща ситуация хората чувстват и реагират различно.
В настоящата статия ще развенчаем 11 мита за домашното насилие, като ги противопоставим на реално доказани факти.
Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
Банка: Банка ДСК
Получател: „Докова и Доков за бъдеще“
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF
