Политика за закрила на децата

1. Въведение

За Политиката за закрила на децата на Фондация „Докова и Доков за бъдеще“

Настоящата политика се основава на Конвенцията на ООН за правата на детето и на националното законодателство, като са заимствани добрите практики и процедури на Национална мрежа за децата. Политиката урежда принципите, правилата, процедурите и насоките, съобразно които Фондацията се ангажира при осъществяване на своята дейност.

Правата на детето

В разбирането си за правата на детето Фондацията стъпва на Конвенцията за правата на детето, приета на 20.11.1989 г. на Общо събрание на ООН – ратифициран от България през 1991 г. Конвенцията предлага допълнителни гаранции за децата – граждански, културни, политически, социални и икономически – своеобразен нов поглед върху детето, отразяващ неговите права, възможности и развитие. В конвенцията има три факултативни протокола, обръщащи специално внимание на: Обучение с участие на деца във въоръжен конфликт; Детската порнография, проституция, търговията с деца; Комуникация при нарушения – съобщение от деца и техни представители.

Конвенцията включва три основни типа права т.нар. „Трите „П-та“ (Protection, Provision, Participation).

Закрила (Protection) – правото на закрила от действия и поведение – правото на защита от дискриминация и експлоатация.

Предоставяне (Provision) – правото на достъп до грижи, услуги или дейности – правото на образование, здравеопазване и изхранване, подходящ стандарт на живот.

Участие (Participation) – правото да се включват и участват в различни дейности – правото да имат мнение и да споделят вижданията си, правото на участие в решенията и споделяне на мнението по всички въпроси, засягащи живота и благосъстоянието им, правото на свобода на изразяване.

Дефиниция за дете

Чл.1 от Конвенцията за правата на детето (КПД) на ООН, „дете“ е „всяко човешко същество на възраст под 18 години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано“.

Дефиниция за закрила

Чл. 19 от КПД „1. Държавите – страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено. 2. Такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата, които се грижат за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване, докладване, отнасяне за разглеждане, разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на деца, описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи“.

Дефиниция за закрила

Закон за закрила на детето: Чл. 11. (1) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. (2) Всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. (3) Всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие. (4) Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности.

Форми на насилие

За повече информация: Детски фонд на ООН, УНИЦЕФ (UNICEF) – Насилие над деца.

  1. Физическо насилие

Физическото насилие се определя като всяко неслучайно физическо посегателство над дете от родител или друг възрастен. В тази категория попадат например (но не само) удряне, ритане, щипане, болезнено раздрусване, изгаряне, хапане, душене, давене и други посегателства над детето, които причиняват болка, оставят следа, синина, охлузвания по кожата, фрактури или предизвикват страх у детето. В групата на физическото насилие попадат крайните форми на родителски контрол и използването на физическа сила с цел „дисциплиниране“ на детето. Това включва използването на физическа сила, която има за цел да предизвика болка и дискомфорт у детето. Най-често използваните форми на физическо насилие с цел дисциплиниране на детето са шамаросване, пердашене, пляскане, шляпване и други – било то с ръка или с предмети. Физическото насилие включва също преднамерено даване на детето на отровни вещества, неподходящи лекарства или алкохол. Възможно е да е налице използването на ненужна сила при хранене, сменяне на пелени или дрехи. Вредите от физическото насилие може да не са причинени умишлено и/или да са следствие на прилагане на свръх строги мерки за дисциплина или физически наказания.

  1. Психическо насилие

„Квалифицира се като системно критикуване, засрамване, унижаване, порицаване, заплахи, подигравки, предизвикване на страх и безпокойство у детето, постоянно недоволство от неговото поведение, както и неспособност за подсигуряването на грижа за детето, която да е адекватна за неговите нужди от гледна точка на възраст и индивидуални характеристики. В групата на емоционалното насилие се включват и случаите, когато родителите или хората, които отглеждат детето, не са в състояние да предоставят подкрепяща и развиваща среда, или нагласите към детето са такива, че възпрепятстват неговите способности да развие пълният си потенциал. По смисъла на българското законодателство и на международните стандарти децата, които са свидетели на домашно насилие, са жертва на психически и емоционален тормоз.”

„Емоционалното малтретиране предполага обмислени, съзнателни и насочени атаки към развитието на детето, неговата личност и собствен образ, неговите социални компетентности, което включва модел на емоционални и физически деструктивно поведение към детето проявяващо се в пет форми:

(1) отхвърляне (възрастният отказва да опознае света на детето и да „признае“ потребностите на детето);

(2) изолиране (отстраняването на детето от естествени и подходящи за възрастта нормални социални изживявания и опит, което води до втълпяване и принуждаване на детето да вярва, че то е само на света);

(3) тормозене на детето (вербални нападки, създаващи климат на страх, принуждаване и сплашване на детето, което води до принуждаване на детето да вярва, че светът е капризен и враждебен спрямо него);

(4) игнориран (лишаването на детето от базисно стимулиране и съчувствие, условия за задушаващо/ограничаващо емоционално и интелектуално развитие);

(5) развращаване (стимулиране на детето да се занимава с антисоциални прояви, подкрепяне на правонарушително поведение, което води до състояние на неадекватност на детето към нормалното социално поведение и живот)“.

  1. Неглижиране

Всяко действие или бездействие, което лишава детето от адекватно посрещане на неговите основни нужди от здравна грижа, образование, емоционална стимулация, адекватно за детската възраст хранене, подсигуряване на детето на дом и условия за живеене, които не застрашават неговото здраве, живот и развитие. Липсата на адекватна родителска грижа и надзор над детето също е съпроводено с небрежност и може да бъде категоризирано като неглижиране. Според Световната здравна организация има четири типа неглижиране: физическо, образователно, здравно и емоционално.

  1. Сексуално насилие

“Въвличането на дете в сексуални действия, които то не разбира напълно и за които няма капацитет да даде съгласието си да участва, поради когнитивната си незрялост и млада възраст. Сексуално насилие е и всяко действие, което включва участието на дете под 14 години и има сексуален характер. Всяко разголване на детето, опипване/галене на дето в интимните за него зони, подканване на детето да опипва възрастен или друго дете в тези зони, игра с половите органи, целуване на детето по сексуален начин, използването на неуместен език, който има сексуална конотация или подтиква детето към сексуални действия, склоняване на детето към игри със сексуален характер или имитирането на сексуален акт, или въвличането на дете в създаването на порнографски материали или пък снабдяването на детето с такива, се категоризира като сексуално насилие. Детските бракове също се квалифицират като сексуално насилие поради факта, че по дефиниция поне един от брачните партньори все още не е достигнал физическа, интелектуална и емоционална зрялост и следователно не е имал възможност да изрази пълно и ясно съгласие за сключване на брак”.

ООН определя сексуалната експлоатация и злоупотреба: сексуална експлоатация е всяка злоупотреба или опит за злоупотреба с положение на уязвимост, неравнопоставени властови отношения или доверие за целите на сексуални действия, включително, но не само придобиване на финансова, социална или политическа облага от сексуалната експлоатация на друго лице. Сексуална злоупотреба е физическо посегателство или заплаха за такова посегателство от сексуален характер, извършено със сила или в условия на неравнопоставеност или принуда.

  1. Тормоз (булинг) и кибертормоз

Посегателство, който се извършва чрез интернет и други комуникационни технологии. Използват се СМС-и, обаждания, електронна поща, чат съобщения, друг вид комуникация и/или клипове, които засягат достойнството на жертвата на тормоз и са изключително травматизиращи, защото запечатват и популяризират акта на насилие.

“Тормоз” е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда

  1. Трафик и експлоатация на детски труд

Определя се като организирана престъпна дейност, чиято цел е печалба чрез сексуална и/или трудова злоупотреба, както и чрез подтикване към просия, кражби и други противоправни деяния, които вредят на живота, здравето и достойнството на децата и са грубо нарушение на техните основни човешки права.

 

  1. Дискриминация

Закон за защита от дискриминация: Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

2. Политика за закрила като водещ принцип

Като организация работеща с и за деца, от особено значение е възприемането на необходимостта от съществуване на политика за закрила. Като професионалисти, работещи в сферата на децата и семействата, би следвало да възприемаме закрилата като дълг и като наша гражданска отговорност.

1. Защо са необходими политиката и процедурите за закрила?

1.1. Защита на децата

Някои деца биват поставяни в уязвими позиции от хората, които се смята, че би следвало да работят с тях. Това може да бъдат хора от социалната сфера, работещи по проект отговорни лица към организацията или хора, разполагащи с лична информация, касаеща децата. Поставянето на деца в подобна уязвима позиция може да има негативни последици в бъдеще, особено когато се касае до злоупотреба от страна на човек, който би следвало да се ползва с доверие.

Фондацията съблюдава най-добрия интерес на детето. Като организация директно работеща за и с децата, закрилата на децата от всякаква форма на насилие е водещ приоритет, който следва да бъде разглеждан сериозно и за който следва да има предвиден механизъм на работа и действие в случай на риск. Определяйки конкретни стандарти за работа, съобразени с международните и държавните политики за закрила, с настоящите политика и процедури по закрила, Фондацията заявява своя ангажимент за работа с деца.

1.2. Защита на персонала на организацията и на организацията в цялост

Настоящите политика и процедура за закрила са механизъм, който както предпазва децата, с които непосредствено се работи, така предпазва организацията и персонала в нея. Разработените механизми на работа имат за цел да предпазят всички страни –

деца, с които се работи, служители, които работят в или към организацията. Тъй като децата имат правото да се чувстват защитени от всякаква форма на злоупотреба, Фондацията има отговорността да осигури тази безопасност по линия на всичките си активности. Описаните по-долу процедури следва да бъдат гарант за качествена работа, свързана с и за работа с деца.

Настоящият документ дава указания на служителите за допустимите граници в общуването и предпочитаното поведение при работа с деца; подпомага служителите да идентифицират потенциалните рискове при съвместната работа с деца в и извън работното място и/или местоживеенето; очертава възможните начини, по които служителите могат да действат в случаи на опасност от насилие над или злоупотреба с деца или в случаи на претърпяно насилие или злоупотреба.

Настоящият документ дава ясни очертания на своя ангажимент при работата си с деца, което се отразява и върху подобряването на ефективността й в областта. По този начин организацията може да усъвършенства подхода си при подбор на персонал и да избегне работата с лица, които потенциално да злоупотребят със своето положение.

2. Политика и процедури за закрила на Фондацията

2.1. Международна рамка

Конвенцията на ООН за правата на детето – световно признат и ратифициран документ.

2.2. Национална рамка

Националното законодателство

Специализиран орган на Министерския съвет за ръководство, координиране и контрол в областта на закрилата на детето е председателят на Държавната агенция за закрила на детето, към която се създава Национален съвет за закрила на детето.

Специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето в общината е дирекция “Социално подпомагане”, в която се създава отдел за закрила на детето. Към всяка община се създава Комисия за детето с консултативни и координационни функции.

2.3. Обхват на политиката и процедурата

Политиката и всички свързани с нея документи и приложения са препоръчителни за всички служители на организацията, както и за доброволци и лица, наети на граждански договор. Политиката е одобрена от Управителния съвет (УС) и е подписана от Председателя на Фондацията. Настоящият документ е неразделна част от индивидуалния трудов договор на всяко лице, работещо в Детски център „Усмивки за Украйна“.

2.4. Разпространение на настоящия документ

Разписаните политика и процедури са неизменна част от документите, с които всеки служител е задължително да се запознае при постъпването си на работа.

2.5. Етичен кодекс

Фондацията има разписан етичен кодекс, който дава очертания на допустимото поведение на професионалистите, включително и работещите с деца в организацията.

 

3. Процедури на Фондацията по отношение на персонал

3.1. Начален етап на подбор

Още при начален етап на подбор на персонал, мениджърският екип на организацията се задължава да проучва нагласите на кандидатите по отношение на разбиранията им за закрилата на децата, вкл. и в Детски център „Усмивки за Украйна“.

3.2. При започване на работа

При започване на работа в Детски център „Усмивки за Украйна“, ангажимент на Главен координатор е да запознае служителя с настоящия документ.

3.2.1. Служителите са длъжни да:

– Спазват настоящите правила и Етичния кодекс на Фондацията;

– Предвиждат възможните непосредствени ситуации, които могат да изложат децата на риск;

– Осигуряват начините, по които да организират работата и работното място така, че да сведат възможните рискове до минимум;

– Се стремят да поддържат култура на откритост, така че всички възможни проблеми или опасения да бъдат изказвани и обсъждани свободно;

– Са сигурни, че между служителите съществува чувство на отговорност, така че всяка зловредна или потенциално рискова практика или поведение да бъде коригирана навреме;

– Са запознати с формите на злоупотреба спрямо дете;

– Имат познания, на базата на които да разпознават белези, касаещи злоупотреба с дете;

– Са наясно за потенциали рискове от злоупотреба, съществуващи между връстници;

– Докладват всяко съмнение за злоупотреба с дете, като съблюдават процедурите и адресират към конкретния контролен орган;

– Са запознати с това кой е отговорният служител в организацията, към когото могат да се обърнат в случай на злоупотреба;

– Уважават децата и да ги третират еднакво без каквато и да била форма на дискриминация;

– Осигуряват среда, в която децата могат да се развиват емоционално, психически, морално и интелектуално;

– Окуражават и уважават гласа и мнението на децата;

– Зачитат конфиденциалността на децата, с които работят;

– Работят активно за създаването на високи нива на уважение както в екипа, така и при директната работа с децата;

– Имат задължително родителско/ настойническо/ попечителско съгласие, касаещо фотографирането, заснемането и всякаква форма на участие на децата.

3.2.2. На служителите е забранено да:

– Разпространяват каквато и да била лична информация, касаеща децата, с които работят, освен ако тя не е договорена и декларирана с родителско/ настойническо/ попечителско съгласие и разпространяването й не противоречи на закона;

– Участват в каквато и да била форма на сексуална активност с децата;

– Дискриминират, унижават или да тормозят емоционално децата, с които работят;

– Упражняват каквато и да била форма на психическо или физическо насилие спрямо децата, с които работят;

– Подкрепят или окуражават децата по линия на нездрав личен интерес спрямо служителя;

– Правят каквито и да били снимки или видеа, различни от тези, които се изискват за посочената дейност;

– Искат каквато и да била лична информация, която не е релевантна за конкретната дейност на организацията.

 

4. Процедура по докладване на случай на насилие

Всички служители или участващи под някаква форма външни за организацията хора, следва да са наясно за белези, индикиращи това, че дете може да има нужда от помощ. Докладването на случай на насилие може да бъде трудна отговорност, поради това е важно да има разписана прозрачна процедура, посочваща стъпките, които следват.

Когато даден служител подозира или твърди случай на насилие, е длъжен да го докладва, устно или писмено, на Главен координатор Детски център „Усмивки за Украйна“. Ако подозрението включва Главен координатор Детски център „Усмивки за Украйна“, то случаят се докладва на Председателя на Фондацията. Ако ситуацията касае Председателя на Фондацията, сигналът се адресира до Управителния съвет. Важно е да се има предвид, че безопасността на детето винаги е от първостепенно значение. На първи етап е важно да се определи дали притеснението е вътрешно организационно или външно на организацията.

 

5. Комуникация и медийно отразяване

Тази секция би следвало да даде яснота за това по какъв най-добър начин да се съхранява информация, касаеща децата, с които се работи от страна на организацията и това да е в синхрон с техните права и най-добър интерес.

5.1. Съхранение на лична информация и комуникация по дейности

– Преди всяко събитие, в което участват деца, младежи и/или девойки до 18 г. възраст на Фондацията, отговорният координатор се задължава да запознае всички заинтересовани страни с политиките за закрила;

– Родител/ попечител/ настойник дава своето съгласие за участие на детето и декларира писмено това;

– Родител/ попечител/ настойник бива запознат с политиката и процедурите по закрила;

– Пряко работещият с децата отговорен възрастен от организацията се задължава да представи политиките за закрила по ясен и разбираем за въвлечените в процеса деца;

– Лична и контактна информация на децата се събира само във връзка с конкретна предстояща дейност и при условия, изрично договорени с възрастните, отговорни за децата;

– Декларациите за родителско съгласие за участие на деца в дейности и всякакви събрани информации от деликатен характер се пазят в конфиденциалност;

– Броят на служителите с достъп до контактната информация на децата е винаги сведен до практически необходимия за дейността минимум;

– Всяка опосредствана комуникация между служители на организацията и децата се извършва, съблюдавайки максимална откритост, яснота, прозрачност за всички включени в нея и подходящ тон;

– Съобщенията между служители и деца никога не трябва да съдържат обиден или увреждащ език;

– Информация, отнасяща се за специфични детайли около предстоящи дейности с деца, не трябва да се разпространява до лица, които не са пряко засегнати от нея;

– При публикуване на статии или други материали, отразяващи вече приключила дейност, следва да се вземе под внимание дали в дейността участие са взели деца от уязвими ситуации; ако да, необходимо е да се извърши оценка на риска за злоупотреба с детето преди съответната информация да бъде публикувана. Имената на деца в подобна ситуация задължително се сменят с оглед запазване тяхната конфиденциалност.

5.2. Фотографски изображения и видео записи

Политиката за видеонаблюдение на Фондацията се прилага съвместно с настоящата политика, като:

– Винаги се изиска съгласие от детето за фотографиране, като трябва да се оповести ясно, на разбираем език с каква цел се правят фотографиите или видеоматериалите, както и с каква цел ще бъдат използвани;

– Винаги трябва да се вземе съгласие и от родителите, настойниците или попечителите на детето и да се оповести ясно с каква цел ще бъдат вземани фото- или видеоматериалите, как и къде ще се публикуват и на какви правила се подчинява целият процес;

– След дадено съгласие от децата, младите хора и отговорните за тях възрастни те да бъдат заснемани във фото или видеоматериали: препоръчително е да се правят снимки, на които са изобразени най-различни деца – момчета и момичета, от различни възрастови групи и етнически групи, с или без увреждания;

– В случаи на споделяне на лични истории/примери от практиката, прави се преценка на риска по отношение на последствията за публикуване на имената на децата и се взема решение, което да минимизира риска от потенциална вреда за детето. С особено внимание това важи за случаи на уязвими деца, имена на деца, жертви на насилие. Ако дадено дете или млад човек е вече продължително време включено в дейности на организацията, е допустимо да се разкрива само първото му име в публикации (с изрично съгласие – негово и на родител) и други материали и то само в случай, че това няма да усложни проблеми, пред които то е изправено;

– Всички деца трябва да бъдат подходящо облечени, според разбиранията за приличие в своето населено място или общност. Ако последното предполага по-разголен външен вид за децата, снимките следва да се подбират внимателно с преценка за риска, който е възможно да възникне за децата;

– Записаните изображения следва да отразяват някакъв вид дейност и по възможност да представят цели групи деца, а не отделни деца;

– Необходимо е да се упражнява надзор над фотографите и операторите и те да не бъдат оставяни сами с децата;

– Всички жалби и сигнали относно неприлични изображения, включително и такива, направени без знанието на децата, се отчитат и документират като всички останали сигнали за насилие над деца;

– Фондацията запазва правото си за отказ за публикуване на заснет материал при преценка, че материалът е неподходящ или носи потенциален риск за детето или организацията;

– Допустимо е заснетите материали да се използват от трети страни при изрично цитиране на организация, автор на снимка/видео и целите, с която е правена снимката.

5.3. Интервюиране на деца

– Преди да се проведе дадено интервю, задължително е да се изиска съгласие от детето, което ще участва в него, като преди това му бъде предоставена цялата необходима информация на разбираем език;

– Винаги трябва да се вземе съгласие и от родителите, настойниците или попечителите на детето и да се оповести ясно с каква цел ще бъдат вземани интервютата, как и къде ще се публикуват и на какви правила се подчинява целият процес;

– Въпросите в интервюто трябва да бъдат разбираеми, на език, съобразен с възрастта и контекста, от който идва детето;

– В процеса на интервюиране е важно детето да бъде подкрепено, да не бъде само;

– В процеса на интервюиране е важно детето да бъде наясно, че има възможност да каже „не“ и да се откаже ако реши.

5.4. Провеждане на дейности с деца

В работата си Фондацията има дейности, касаещи директна работа с деца. Това може да са събития на Фондацията, в които децата са включени, консултативни групи, групови дискусии и др. Поради това необходимо условие за провеждането на тези събития са ясно разписани стандарти за тяхното случване:

– Участието на децата винаги е доброволно, с изрично получено съгласие на децата и при ясно информиране на достъпен език за целите и формата на събитието;

– Преди участие в каквато и да е дейност с деца и млади хора, техните родители/настойници/попечители се уведомяват за това, че участието на децата и младите хора е възможно само след тяхното информирано съгласие;

– Попълнените оригинали на декларациите за родителско/ настойническо/попечителско съгласие се предават на присъстващите на дейността служители на Фондацията непосредствено преди стартирането на дейността.

– Всяка дейност трябва, преди началото си, да предвижда време и начин – за предпочитане, на живо – координаторите, фасилитаторите/обучителите и възрастните придружители, както и други възрастни, ако дейността включва такива, да се срещнат и да съгласуват конкретните си подходи за оценяване на и справяне с потенциални рискове пред безопасността и здравето на участващите деца. Също се споделя информация за налични в района на дейността опасности, както и центрове за медицинска помощ;

– Всяка дейност трябва да предвижда, в началото на провеждането й, съгласуване на групов договор между възрастните и децата и младите хора, и между всички участници поотделно. Този групов договор трябва да отразява и предварително съгласуваните между възрастните изисквания и процедури за осигуряване безопасността на децата и младите хора.

 

6. Приложимост на политиките

Когато говорим за различни видове насилие е важно да имаме предвид, че те рядко се срещат в изолиран вид. Сходните индикации при някои от случаите на насилие са начин детето да изрази (чрез емоцията си или чрез тялото си) своето психическо страдание спрямо това, което се случва с него.

Идентифициране на белези за насилие над деца – Помагало по превенция на насилието за училищната мрежа на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

 

7. Мониторинг на политиката и процедурите за закрила

Настоящите политика и процедури за закрила са утвърдени от Председателя на Фондацията. Настоящите политики подлежат на ежегоден преглед.

Donation Account

Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF

дарителска сметка

Банка: Банка ДСК
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF