Какво е микроагресия?

Микроагресията представлява вербална или невербална изява на един човек, която въздейства на друг по потискащ начин. Микроагресията се отразява върху идентичността на жертвата, като създава усещане, че не е оценяван или уважаван.

Поява на понятието

Терминът „микроагресия“ е въведен през 70-те години на миналия век от Харвардския психиатър д-р Честър Пиърс. С този термин той маркира жестове или обиди, които са отправяни към чернокожи хора от страна на бели. Според психиатъра този тип преживявания могат да окажат сериозно влияние върху психологическото и физическото здраве на човек с течение на времето.

В наши дни терминът микроагресия разширява своето значение, като се използва не само в расов контекст, но и при домашно насилие, токсична работна среда, проблемни взаимоотношения между децата в училище, различия на религиозна основа, полова идентичност и др.

Видове микроагресия

Микроагресиите могат да бъдат умишлени или неволни. В общия случай те се пораждат от определени вярвания, нагласи или пристрастия на агресора, базирани от общественото мнение. Микроагресията се основава на стереотипи, свързани с етническа принадлежност, възраст, пол или раса. В контекста на домашното насилие микроагресиите представляват начин за подчиняване и контролиране на жертвата и следване на желанията на агресора. Тяхната употреба обаче може драстично да понижи самочувствието на жертвата във връзката, както и да се развие чувство за малоценност.

Обособени са три типа микроагресия:

  1. Микрозлоупотреба – съзнателни жестове (вербални и невербални), посредством които агресорът демонстрира презрение, неодобрение или превъзходство над своя партньор. Тези прояви са „фино“ поднесени, често под формата на шега, като целта е да се внуши на потиснатия човек, че погрешно разбира или изважда от контекста казаното.
  2. Микроатаки – унизителни коментари, поднесени под формата на комплимент. Подтекстът представлява груба обида или атака срещу самоличността на човека.
  3. Микроотрицания – случайни коментари или твърдения, които омаловажават или отхвърлят преживявания на потиснатия човек. Този тип микроагресии определят потискащи или дискриминационни събития като несъществени, като по този начин се пренебрегва чувството за справедливост на потиснатия човек.

Примери за микроагресия при домашно насилие

  • Агресорът умишлено стряска жертвата, а след това се смее.
  • Комплимент, свързан с половата принадлежност, например „Шофираш много добре за жена“.
  • Натякване на човек с наднормено тегло, че трябва да яде по-малко или че му е забранено да яде определени храни.
  • Изказване на предположение за личността на човек въз основа на неговите пол, раса и др.
  • Изказване на твърдения, с които агресорът подценява способността/уменията на жертвата да се справи в определена ситуация, например: „Все си мислех, че може да накараш бебето да спре да плаче“.
  • Използване на сексистки език и др.

Жертвите на домашно насилие усещат тези микроагресии непрекъснато. Дори и агресорът да прекрати активната форма на контрол, да не упражнява физическо насилие, предизвикващо видими наранявания, микроагресията е начин, посредством който той може да продължи да бъде непряко злоупотребяващ и контролиращ. Микроагресията предизвиква усещане на страх, болка, несигурност и др., за превъзмогването на които се изисква сериозна и систематична работа за подобряване психическото здраве на жертвата.

Donation Account

Bank: DSK Bank
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF

дарителска сметка

Банка: Банка ДСК
IBAN: BG31STSA93000028622777
BIC: STSABGSF